Жената котка на операта

Обича като Виолета, ревнува като Дона Елвира, страда като Лучия ди Ламермур, екзекутират я като Ана Болейн… На сцената оперната прима Дарина Такова е обичала и умирала десетки пъти. Извън нея е Жената котка, защото има воля за девет живота и оцелява, когато другите са я отписали.

Така се случва преди няколко години – точно във времето на апогея й един лекар в Белгия греши с диагнозата и изгаря с лазер лявата й гласна струна. Великолепното сопрано остава без криле в най-могъщия си полет и падането е жестоко – все едно да скочиш от стратосферата без парашут. Преди да се разбиеш в земята, светът се превърта стотици пъти през главата ти. Лентата на живота – също. Триумфите в „Ла Скала“ се сменят с цветята на „Ковънт Гардън“, светлините на „Метрополитън“ блъскат в съзнанието ти, възторзите от „Арена ди Верона“ и оперите в Берлин, Париж, Мадрид и Рим ту приближават, ту се отдалечават – като глас на лекар, който буди пациента след упойка.

Дарина Такова в образа на Лукреция Борджия на сцената на „Ла Скала“.

Дарина Такова обаче не се разбива! Приземяването от блясъка на най-големите световни сцени в мъглата на българския преход не е меко като лапите на персийските котки, които певицата отглежда с любов, но по-важното е, че тя не пада по гръб!

Вместо да плиска самосъжаление върху лицето на бляскавата си кариера, сопраното избира да излее таланта си в друга посока. По-точно да полее с него зрънцата дарба на онези, които тръгват сега. Основава на свое име фондация за подпомагане на млади оперни певци, отваря им вратите на дома си и започва да ги обучава. Така вече шест години.

Постановката на гласа, чистотата на фразата и стойката на тялото са най-малкото, което Дарина дава на възпитаниците си. Ако сетивата им са отворени, ще вземат много повече, защото тя може да е скъпа на похвали, но е щедра на съвети, емоции, контакти.
Заради нея през юни в София дойде Ричард Баркър – прочут пианист, вокален педагог и корепетитор. Маестрото проведе майсторски клас в рамките на Европейската академия за вокално и артистично майсторство, основана от българката.

Такова държи нишката и за майсторския клас на големия бас Карло Коломбара, който се провежда в София от днес до 18 декември в камерна зала „България“.

„Той е артист, който интелигентно прави своя избор да преподава, не когато е в преклонна възраст и няма какво друго да прави, а когато е в активна интернационална кариера и в творчески и артистичен апогей“, коментира сопраното по адрес на колегата си.

Важен детайл от работата на Коломбара у нас е, че курсът му е отворен за слушатели, при това безплатно. Свободен е и входът за заключителния концерт на 18 декември. Който има желание – да дойде, а ако има и уши и очи – ще чуе и види как работят големите певци.

Публична тайна е, че един от проблемите на музикалното образование у нас е именно този – преподавателите по пеене в Музикалната академия рядко са изпълнители с кариера, а теоретици трудно ще научат младите на правилно дишане и всичко останало…

Дарина Такова като Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на сцената на „Ла Скала.“

Малцина обаче смеят да воюват със статуквото и една от тях е тъкмо Дарина Такова. „Има още много да се срине, но не унивам, защото знам, че това е вселенският закон. Нещата не могат да продължат по стария начин и всеки трябва да го осъзнае. Всичко е толкова драстично и ужасно за нас, защото старите структури се борят да запазят статуквото си“, смята певицата.

Към момента нещата си вървят по стария начин, но личности като Дарина Такова разбутват пластовете. Тя няма да се умори да критикува, но и да дава алтернатива. Стане ли дума за проблемите на културата от финансово естествено, например, Такова подминава оправданието „няма пари“.

„Отказвам да слушам тази изтъркана фраза, защото пари има. Помислете само, че една вечер в казино, залагане на покер, вечеря с приятели на гъзарско място, уикенд в Гърция, дори само във Велинград, еднократна реклама във вестник, или един пиклив тоалет от бутиците на „Съборна“, са средствата, които биха подкрепили един цял форум на изкуствата…“ – коментари от този тип често осъмват на стената на певицата във Фейсбук. Засега те не събират толкова лайкове, както рецептите за приготвяне на кисело зеле без претакане или коледна пуйка, но и това ще се промени един ден.

На Такова и себеподобните й може и да им се струва, че твърде дълго удрят с глава в Стената, но вече ги има първите пукнатини, през които се промъква вятърът на промяната. От нас зависи да му дадем шанс да задуха истински.