Жени за ритане

Снимка: Румен Добрев - Жени за ритане

Снимка: Румен Добрев

„Как ли се чувства ритнатата жена?“. Така завършва статията си „Българи – YouNazi и в Берлин“ журналистът Манол Глишев. „Принс тичаше наоколо, обвит в рибарска режа и с обувки на токове, с червило и гол задник… Но той беше мъж… Това беше първият път, когато си дадох сметка, че жените нямат същата свобода като мъжете.“ Така каза певицата Мадона в изключителната си реч като Жена на годината на Billboard Womenin Musicevent преди няколко дни. И между тези две изказвания има много повече общо, отколкото можете да си представите.

Въпросът за емоционалното състояние на изританата от българин (циганин, тракиец, шоп – няма никакво значение) жена (германка, афганистанка, българка, циганка – също няма никакво значение) представя един много важен, останал встрани от всеобщата дискусия проблем. Той е общочовешки и цивилизационен. И е свързан с вътрешното убеждение, че една такава, извършена за удоволствие жестокост, е далеч по-безопасна за извършителя, ако жертвата е жена. Така де, никой от тези момчета не очаква слабото, сгушено в палтото си момиче, да се извърти с подскок и да натръшка българската бабаитска агитка с няколко ММА трика. Не очаква дори да се изправи и да хукне по петите им с размахани юмруци, както вероятно би направило едно германско, българско, американско или каквото и да е там момче в същата ситуация. Лесна работа е да ритнеш едно момиче в гръб – срутва се по стъпалата и изтича надолу като съдържанието на счупена бутилка бира, а в това време ти, щото си мъж, можеш спокойно да се наведеш и да си вземеш другата, останала читава. Гледам ги тези момчета, няколко пъти превъртам видеото и все не мога да спра да се питам защо, заради перверзния си кеф, заради нуждата да нападнат някого, тия едри балкански субекти не изритаха мощно някой здравеняк като тях. И откъде идва толкова лекото им, абсолютно естествено, вродено посягане към едно чуждо човешко тяло, когато то е женско.

Мадона ми даде отговор в речта си. Защото светът за мъжете и жените все още е различен. Защото свободата на човешките същества е гарантирана в десетки конституции на велики и по-малко велики, но демократични държави (и българската включително), но в реалността тя има пол. И тази с мъжки полови белези е по-свободна от тази с женски такива.

Наистина великият Принс можеше да бъде хамелеон и в изразните си средства – и да си играе с женствеността и представите за сексуалност. Този вид артистичност и самопосвещение на дръзкото прехвърляне на табутата бяха приемани, макар и с кисела физиономия, и от най-върлите пуритани и задръстеняци. Нещо повече – те самите се чувстваха изумени от органичната си несъпротива към подобни жестове и това им даваше основания да се опиват от измамното усещане, че са адски напредничави и тези неща с провокациите са им ясни като бял ден. Близане на микрофони, люшкане на тазове, налапани средни пръсти и истерични крясъци fuck you all към публиката са си нещо нормално, когато идват от мъже. Ако обаче на сцената красива руса жена се пипа по гениталиите и каже, че се чувства по-удобно, когато има нещо твърдо между краката си (Мадона в началото на същата тази реч) или прокара език по грифа на баскитариста, това е недопустимо, шокиращо и просташко. Т.е. мигом включваме моралните пеленгатори и гледаме дори на артиста просто като на жена, която си е превишила правата, този път в изкуството.

Америка за България

Когато Мадона призоваваше да се гласува за Хилари Клинтън, тя публично обеща фелацио на тези, които я послушат. Нали е ясно, че това е просто провокация и че никой не се е и надявал на такава сексуална благодат, дори и Хилари да беше спечелила? Сигурна съм, че ако вместо Мадона тогава на сцената се беше изправил Ози Озбърн, Джъстин Тимбърлейк или Еминем и беше заявил, че ще докара до оргазъм чрез кунилингус всички американки, подкрепили г-жа Клинтън, никой нямаше да ревне, че от такава висока трибуна някой му клати моралните устои. Просто щеше да публикува бодър туитър по повода и да постне видеото с изказването във Фейсбук, като му вдигне в подкрепа един еректирал палец. На мъжете им подхожда да говорят за секс и да развяват публично сексуалните си фантазии. На жените – никак!

„And do not, I repeat, do not, share your own sexual fantasies with the world“ (И никога, повтарям, никога, не споделяте сексуалните си фантазии със света), каза в речта си Мадона. Жена ли си, приемаш секса като нещо, което не отказваш, когато ти го поиска мъжът ти, винаги го харесваш такова, каквото ти го предлагат, не разсъждаваш много-много и в никакъв случай не признаваш, че фелациото ти е приятно! Защото всъщност в сексуалния речник на повечето мъже фелациото е демонстрация на сила и подчинение. Пък като вземе да ти е приятно, някак елементът на подтискане се губи и току-виж и ти си взела да контролираш ситуацията и да я ръководиш, държейки между зъбите си достойнството му…

Мадона не говори само за секса, разбира се. В речта й става дума за него, защото за него всички имат мнение и споделянето му винаги е силно възпламенимо. Нека прехвърлим обаче перспективата върху друго – общото приемане на жената като човешко същество. Тия здравеняци с български лични карти ритат младата жена в метрото, защото за тях това е напълно нормален, ежедневен, мъжки акт. Те са си свикнали, че жените са боксовите круши на разгневените мъже и ограниченият им социален инстинкт не е достатъчно силен, за да ги лиши от този отдушник, когато средата наоколо е далеч по-прецизна и строга от родната им. Те това си знаят. И го правят, откакто са се родили. Кой знае колко момичета са изритали в гръб или в лице, за щяло и не щяло в родните си махали. Кой знае колко още подобно насилие са видели. И нали не се успокоявате с това, че били цигани и те така си правят? Айде да не ви казвам колко и какви българи си бият жените – достатъчно е само да се сетите, че всеки трети у нас смята насилието на жена за „приемливо в някои случаи“. Пък тези „някои случаи“ може да са всякакви – включително просто да слизаш по едни стълби в метрото по начин, който на един мъж там на място не му харесва.

Покрай цялата истерия за произхода и генотипа на четиримата „страшни мъжаги“ в германското метро за пореден път си мисля колко удобно с национализъм и патрЕотизъм се изместват най-важните въпроси. А именно кой и как се занимава с интеграцията на малцинствата, които у нас се използват само за избиратели с „правилни“ бюлетини? Как се възпитават в антисексизъм хора в общество, където млади момичета имат за цел в живота да си намерят чичко-паричко, и млади момчета приемат жените са за същества с три роли – майка светица, жена слугиня и любовница без претенции? Колко демократично може да се назове едно общество, когато всеки твърд лидерски почерк, демонстриран от жена, се приема като следствие от оскъден сексуален живот или настъпваща менопауза, докато ако проявен от мъж, той е абсолютно резонен? Защо при жената възрастта у нас се приема за порок, докато при мъжа е помъдряване? Как така жените у нас си имат „женски работи“ и „женски задължения“, свързани най-вече с гледане на децата и къщата и далеч по-скромна кариера? И, моля, не сравнявайте поведението на Мадона с това на Гери Никол! Говорим за тридесет и четиригодишна световна кариера, класа и социални послания, не за публично издирване на заслужилия да пипа нечий задник мъж… Което само по себе си доказва още нещо, за което говори Мадона: че самите ние, жените, позволяваме да гледаме една на друга и на себе си според представите на мъжете. Не според своите собствени.

Bookshop 300×250 2

Когато в някакъв миг, проектиран в идеалното бъдеще, светът разбере, че жените и мъжете имат еднакви права и са еднакво достойни човешки същества, може би насилието на мъже над жени ще намалее. В един още по-съвършен миг в някое още по-далечно бъдеще пък това разбиране може да доведе до по-важното – че всички ние сме по еднакъв начин хора и никой няма право да отнема нечие човешко достойнство.

Ама и аз какво ли съм се размечтала?! Типично по женски, а?

Bookshop 728×90