Протестите в Иран стават все по-мащабни. В десетки градове хората излизат на улицата, искайки свободата си. Държавата отговаря с терор, има жертви, но това не спира рекордната вълна на недоволство, която застрашава 43-годишния режим на ислямските фундаменталисти, разказва Би Би Си в обширен материал, посветен на събитията в Иран.
Недоволството в иранското общество расте отдавна. Катализатор на събитията днес обаче е гибелта на 22-годишно момиче, задържано от властите заради неправилно поставен хиджаб. Спонтанните протести бързо се превърнаха в общонационален акт на неподчинение на режима, който управлява страната от 1979 г. Според експерти това е безпрецедентен процес в близкоизточната държава – и заради продължителността, и заради участващите в него, посочва Би Би Си. Вече не става дума за отделни обществени слоеве или социални искания. Всички са против властта.
Протестите бяха оглавени от жените, но почти веднага бяха подкрепени и от мъжете. По улиците на много ирански градове излизат хора от различни социални нива и възрасти, студенти, ученички и дори работещи в нефтените компании.
Загиналата Махса Амини е била кюрдка по произход, но лозунгът „Жени, живот, свобода“ сега е подхванат от хора от всички етноси в многоетническия Иран. Хиджабът и задължителното му носене се е превърнал в символ на авторитарния режим на аятоласите, уточняват от Би Би Си. Сега жените и момичетата в цял Иран изгарят пред камерите хиджабите и подстригват косите си. Заедно с тях същото правят жени от цял свят – от Сирия до Франция, и дори тези, които носят хиджаб доброволно.
Отнемането на правата на иранците през 1979 г. започва именно с жените, напомня френско-иранската социоложка Маназ Ширали. Първият указ на аятоллах Хомейни е бил свързан с женските права. Затова Ширали е убедена, че е редно освобождението също да започне от жените.
Според основателката на иранската неправителствена органицация „Алианс за правата на всички малцинства“ Маржан Кипур Грийнблат, само 15% от всички иранци поддържат идеята за задължителен хиджаб. Над 80% са категорично против.
„Дори религиозните жени са против да бъдат принуждавани“, казва Грийнблат.
През последната година, откакто президент на страната е Ибрахим Раиси, лично одобрен от аятоллах Али Хименеи, нравствената полиция се е ожесточила допълнително, а за да залавят по-успешно жените с неправилно поставени хиджаби, властите са поръчали система за разпознаване на лицата от Китай.
Жените винаги са били първоизточник на протестните движения в Иран. На 8 март 1979 г., малко след като властите на Иран обявяват за задължително носенето на хиджаб на обществени места, над 100 хиляди ирански жени излизат на улицата в протест. Гласът им тогава не е чут, но борбата им не е спирала. Сега жени обясняват разликата между протестите преди 43 години и днес:
„Съвременната младеж не прилича на своите родители. Най-важното, което се забелязва, е солидарността между младите мъже и жени. Преди 43 години иранските жени бяха сами. Сега мъжете редом с тях скандират: „Жена, живот, свобода“. Новото поколение не е усвоило патриархалните ценности на предишните поколения“.
Независимо от опитите да се спре достъпа до интернет в Иран, в мрежата попадат все повече видеоклипове, на които се вижда как жените изгарят хиджабите и подстригват косите си.
Майката на 15-годишната Ники Шакарами също е на протестите, разказва Би Би Си. Ники е една от многото жертви на новата вълна протести. Тя е изгорила хиджаба си в знак на протест по време на демонстрацията, успяла е да позвъни на семейството си, за да каже, че я преследват, а след това изчезнала. Тялото ѝ било открито 10 дни по-късно в моргата, а от полицията твърдели, че е паднала от покрив на къща. Роднините ѝ били принудени да направят публично изявление, че са съгласни с тези заключения.
За месец, откакто текат протестите, са убити не по-малко от 200 души, най-много – в кюрдските райони. Точната бройка обаче е невъзможно да се установи. Въпреки това протестите не отслабват. Властите обвиняват за организацията им своите стари врагове – американците и израилтяните. Но този протест няма нито етнически, нито класов характер, коментира Би Би Си. Той е поколенчески – на улиците има основно младежи между 15 и 22 години. Те са родени по времето на аятолах Хаменеи и не са видели какво се е случило по време на ислямската революция, но са наясно какво се случва по света благодарение на интернет, където всички са равни. Те нямат лидер, но се самоорганизират, комуникират в социалните мрежи и там се уговарят какво да правят. В това е силата, но и слабостта им, констатират експертите. Те не знаят точно какво искат, но знаят какво не искат – да живеят в общество, което ги лишава от правата им. Затова и лозунгът им е необикновен – вместо смъртта, те възхваляват живота. „Жена, живот, свобода“ (на персийски „Зан, Зендеги, Азади“) е лозунг от кюрдското въстание на Абдула Оджалан, но протестиращите са го възприели изцяло. Досега лозунгите в обществени събития в Иран почти винаги са били свързвани със смърт: „Смърт на шаха“, „Смърт на Америка“, „Смърт за Хаменеи“, „Смърт за диктатора“. Този нов лозунг, свързан с живота, идва и от това, че организаторите на този бунт са жени, смята Мохамед Али Кадивар от Бостънския университет.
Според експерта от Института за Близкия Изток Алекс Ватанка, цитиран от Би Би Си, властта в Иран в момента проявява признаци на боязън.
„Режимът е в паника – казва той. – Властите са изгубили връзката с народа, а случващото се сега им действа като електрошок, който им позволява да видят пропастта между управляващите и населението.“
Аятолах Али Хаменеи вече е на 83 години и е много непопулярен сред повечето от хората в Иран. Икономиката на страната е в плачевно състояние заради санкциите и корупцията, и няма изгледи да се промени при продължаващата политика на сегашната власт.
Мнозина се опасяват, че протестите ще доведат до сирийски вариант на Арабската пролет и страната може да бъде потопена в кръв, коментират от Би Би Си.
Надеждата да се размине този сценарий е в това, че евентуалният съюзник на Хаменеи – Путин – в момента е ангажиран с война, която губи.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение