Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Жените и фотографът гръмоотвод

Портрет на деня от Веселин Боришев

Габриела Андреева: „Излизам да те търся. Бяла пелена е покрила земята. Вятърът бързо е заличил твоите следи. Стъпките вече не водят никъде. Скреж. Сняг. Студ. Ледени висулки застрашително крещят. Дъхът ми замръзва, а съзнанието ми безпомощно повтаря името ти. Чувам глас някъде отвъд. Затварям очи и те виждам. Шептиш „обичам те“ и ме целуваш. Както преди...“. - Жените и фотографът гръмоотвод

Габриела Андреева: „Излизам да те търся. Бяла пелена е покрила земята. Вятърът бързо е заличил твоите следи. Стъпките вече не водят никъде. Скреж. Сняг. Студ. Ледени висулки застрашително крещят. Дъхът ми замръзва, а съзнанието ми безпомощно повтаря името ти. Чувам глас някъде отвъд. Затварям очи и те виждам. Шептиш „обичам те“ и ме целуваш. Както преди...“.

Годината в 365 черно-бели снимки ще изобрази Веселин Боришев в новия си сайт „Чиклит365“, за чието начало фотографът е избрал 14 февруари. Всеки ден ще бъде портретиран от негов кадър плюс няколко думи на жена – такива има и за изтеклите дните от началото на годината насам.

Днес денят изглежда като ангел с потрошени крила, а глас на вътрешната му реч дава Мария Касимова:

„Дълго чаках. Трябваше да минат много столетия, за да падне каменната плът от крилата ми. Не можех да я видя как окапва под тежестта на времето – отредено ми е да гледам към земята, за да не се залъгвам от разни полети в небето. Болезнено усещам само как някое парче се откъртва, а после го чувам глухо да тупва на земята. Олеква ми. С всеки къс още и още.

Днес откъм железния скелет на едното ми крило нещо нежно се отрони и ме погъделичка по носа. Беше малко, леко и бяло перце“.

Първоначално идеята на Боришев била да направи фотографски сайт. Впоследствие решава да направи ежедневна рубрика със снимка на деня и текст, който трябвало да бъде на поет. Но се сеща колко по-хубав би бил денят, когато всеки ден говори жена… Така се ражда и заглавието на сайта – „Чиклит365“.

„Много е тежко, защото за няма и месец съм говорил с 200 жени – твърди Боришев. – Аз им пращам снимка, те ми връщат текст. Някои от тях обаче не спират да пишат и минаха направо на стената ми във Фейсбук.“

Запитан как би определил концептуално проекта си, Боришев отвръща:

„Не мога да го осмисля още. Пънк! Не връщам текстове – какъвто ми дадат, такъв излиза. Аз съм гръмоотвод“.

„Чиклит365“ е като импровизация в джаза, онлайн пърформанс, който ще живее до 31 декември тази година.

„Ако не се изморя психически, догодина може да продължа проекта с текстове на мъже…“, казва Веселин Боришев.

Веселина Седларска: „Кафето е създадено за нея, както кукичката за рибката. В него тя дави въздишките си сутрин. Те се превръщат в мехурчета, всяко отразило една удавена мечта. Тя пие въздишките си, преглъща мечтите си. Денят се събужда“.

Пролетина Славейчова: „Заменям всеки залък и кокъл, получен наготово, за свободата да ги хвана сам, в полет, в битка, дори с цената на гладни зими“.

Мария Щурова: „Носиш пръските кал от света като бели точки на рокля“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС