Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Жените, които нарисуваха себе си

Пътят на художничките в сянката на техните мъже художници

В миналото много от художничките са встъпвали в брак със свои колеги и завинаги са оставали в сянката им, с едно изключение - Фрида Кало (горе вляво). - Жените, които нарисуваха себе си

В миналото много от художничките са встъпвали в брак със свои колеги и завинаги са оставали в сянката им, с едно изключение - Фрида Кало (горе вляво).

Изобразителното изкуство вероятно е най-мъжкото сред изкуствата поне до началото на ХХ век. Не защото липсват жени художници, а защото самата му същност – на визуално разголване, на демонстративна непосредственост – кара обществения свян да прикрива жените, осмелили се да хванат четка в ръка. Повечето от тях рисуват в затворения свят на домовете си, като хоби и за лична употреба.

А и е било скъпо изкуство – изисквало е вложения, каквито финансово зависимите жени трудно са можели да направят. Много от художничките са встъпвали в брак със свои колеги и завинаги са оставали в сянката им. Днес, 8 март, Международния ден на жената, ще ви разкажем за някои от тях, чийто талант е преминал през ситото на времето, въпреки ограниченията.

Юдит Лейстер
(1609 – 1660)

Юдит Лейстер, „Автопортрет“, около 1633 г. Илюстрация: Уикипедия

Нидерландската художничка от ХVІІ век била толкова добра с четката, че и векове по-късно арт дилърите представяли платната ѝ за дело на Франс Халс, за да ги продават по-скъпо. Или ако не успявали да излъжат чак толкова, казвали, че са рисувани от съпруга ѝ Ян Минсе Моленар, рисувал в подобен стил и сходни сюжети.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Юдит се родила в дребнобуржоазна фамилия на шивачи и пивовари. Започнала да рисува, за да помогне на семейството си след фалита на баща си, и станала първата жена, приета в Гилдията на Свети Лука – съюза на художниците в Харлем. Три години по-късно, през 1636 г., се омъжила за колегата си художник Моленар и заминала за Амстердам. Родила пет деца и спряла да рисува самостоятелно, а започнала да помага на съпруга си.

Няколко от картините ѝ са иноваторски за ранния ХVІІ в. – тя първа започва да рисува жени, заети с домашна работа.

Мари-Сюзан Жиру Рослен
(1734 – 1772)

Мари-Сюзан Жиру Рослен, „Автопортрет“, около 1770 г. Илюстрация: Уикипедия

Дъщерята на френския кралския бижутер Мари Жиру останала сираче твърде рано, но все пак успяла да учи при известните художници Морис Кантен де Латур и Жозеф Мари Виен. Едва 12-годишна се влюбва в слабоизвестния и току-що пристигнал в Париж шведски художник Александър Рослен. Опекуните ѝ се възпротивявали на връзката – шведът бил протестант, а тя – католичка. Но през 1759 г. тя все пак се омъжва за него. Ражда шест деца.

Любовта ѝ към рисуването среща пълната подкрепа на съпруга ѝ, който освен това рисува неин портрет – един от най-известните рококо портрети – „Дамата с воала”. Мари Жиру пък рисува собствения си автопортрет – не със съпруга и децата си, а със своя учител Морис Кантен де Латур – дръзка проява на освободеност за онези времена.

Александър Рослен, „Дамата с воала“, 1768 г. Илюстрация: Уикипедия

Пастелните ѝ портрети са характерен белег за творчеството ѝ. През 1771 г. Мари Жиру дори излага в самостоятелна изложба и получава похвали лично от Дени Дидро. Днес нейни картини са изложени в Лувъра.

Паула Модерзон Бекер
(1876 – 1907)

Паула Модерзон Бекер, „Автопортрет на шестата година от брака“, 1906 г. Илюстрация: Paula Modersohn-Becker Foundation

Само за 14 активни години германката Паула Модерзон Бекер успява да нарисува 750 картини, около 1000 рисунки и 13 офорта – всички в различни основни направления на изкуството в началото на ХХ век, макар да е възприемана основно като ярък представител на ранния експресионизъм.

В особеното време, в което живее, жените едва са успели да усетят първите повеи на бленувано равноправие и им се налага да се борят, за да извоюват признание. Още по-трудно е на тези, които стоят в сянката на мъже-творци, както Модерзон Бекер. Паула се омъжва за Ото Модерзон, който я подкрепя в художествените ѝ търсения, но само като жена, която се забавлява с рисуването като хоби. Райнер Мария Рилке, една от най-ярките личности в живота на Паула Модерзон Бекер, я признава като художник едва към края на краткия ѝ живот.

А тя е първата жена, нарисувала голо бременно тяло. Автопортретът ѝ, наречен „На шестата година от брака“, е по-скоро символичен. По това време – през 1906 г., Паула още не е бременна. Но е кодирала в тази необичайна, скандална за годините си картина, начина, по който жената създава изкуство – съвсем различен от този на мъжа.

Фрида Кало
(1907 – 1954)

Диего Ривера, „Портрет на Фрида Кало“, около 1939 г. Илюстрация: Frida Kahlo Museum Trust/LACMA

Животът на Фрида Кало и бракът ѝ с Диего Ривера са описвани стотици пъти. Мексиканската наивистка е може би една от малкото жени в изобразителното изкуство, омъжени за художници, чието творчество е по-известно от това на съпруга ѝ. Жената, която се самоизследва чрез безброй автопротрети, разголва се до непоносимост, до най-дълбоката си същност, е равностоен и дори доминиращ в творческо отношение партньор на съпруга си. Но той я рисува така, сякаш я събира обратно в очите на влюбения.

Дора Маар
(1907 – 1997)

Дора Маар, „Двоен портрет в шапка“, 1936–1937. Фотография: Cleveland Museum of Art

Спътница на Пабло Пикасо за девет трудни години, в които той я рисува и съсипва. Дора Маар се лекува в психиатрия след съжителството си с гения, който оставя портретите ѝ за поколенията – пречупена, разчленена, разплакана, обект на любознателна ненавист, а не на внимателна любов.

Дора Маар обаче остава в историята на изкуството, макар и не като живописец, какъвто е. Нейният принос към фотографията е значителен, особено в областта на сюрреалистичната фотография. Автопортретите ѝ, запечатани на лента, наподобяват портретите ѝ, рисувани от Пикасо – тя е отразена в разбити огледала или се разпада на магически сенки.

По материали от чуждестранния печат

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах