Жените на Иран са герои на годината на списание „Тайм“

Жените на Иран получиха титлата „Герои на годината“ за 2022 г. от списание „Тайм“. Символичната награда им се присъжда не само за протестите от изминалите месеци, но и за куража им да се изправят срещу консервативните традиции на ислямската република.

Протестното движение за повече права за жените започва още през зимата на 2017 г., когато Вива Мовахед застава на натоварена улица в Техеран с белия си хиджаб, развят над главата ѝ като бяло знаме. Мирната акция, опозиция срещу дрескода на силно религиозната система в страната, приключва след около час, когато Мовахед е арестувана. Въпреки това снимки от демонстрацията ѝ обикалят социалните мрежи и дават началото на движението „Момичетата от улица „Революция“.

Корицата на „Тайм“

Пет години по-късно иранските жени отново са на улицата, този път след смъртта на Махса Амини, която почина в полицейски арест след задържане от нравствената полиция за недостатъчно прикриващ хиджаб. Ненавременната смърт на Амини даде ход на национални безредици, прераснали в призиви за свалянето на духовните управници на Иран. Към днешна дата жертвите на протестите в цял Иран наброяват над 400 души, пишат световните медии.

Днешният протест, прераснал в революция, е движението на „образованите, свободните, светските“, базира се на високи очаквания, хората са отчаяни за нормалност, пише „Таймс“: университети, пътувания в чужбина, нормална работа, достъп до магазините на „Епъл“, значима роля в политиката, свободата да казват и носят каквото искат.

„Жените на улицата днес са доста различни от тези преди тях и понякога се чувстват повече като световните си връстници от поколението Z, отколкото като иранци: те са вегани, деислямизират имената си, не искат деца. Често съм се чудила какво ги е направило толкова непокорни, защото техният характер беше очевиден много преди да загине 22-годишната Махса (Джина) Амини – пише Азаде Моавени, бивша колумнистка на „Тайм“. – Средната възраст на арестуваните протестиращи е изключително ниска – иранските официални лица казват, че са на около 15 години. Мога само да заключа, че колкото повече стремежите на едно поколение за свобода изглеждат лесно постижими, толкова по-унизителни са действащите ограничения.“