Жените от семейство Бах е темата на специалната изложба, открита в Музея на Бах в Лайпциг, за която разказва „Дойче Веле“. Целта на експозицията е да разкрие света на талантливите съпруги, майки и сестри в музикалната фамилия, които са допринесли за музиката не по-малко от известните мъже Бах.
Анна Магдалена Вилке е била известно сопрано през първата половина на XVIII век, но не влиза в историята като певица. На 20 години се омъжва за Йохан Себастиян Бах и остава запомнена като „втората жена“ на великия немски композитор. Нейната и историите на още много жени от тази музикална фамилия са фокус на изложбата в Лайпциг.
Изследователката Мария Хюбнер, бивша сътрудничка в архива на Бах, успява да открие имената на 33 жени от рода на музиканта. Тя публикува историите им в книгата си „Жените от семейство Бах“, която става основа на експозицията. Анна Каролина Филипина Бах, Мария Саломе Бах, Сесилия Бах, Катарина Доротеа Бах – имената им са почти неизвестни, освен за музикалните историци. Тези жени не са били просто украшение за дома. Тe са преписвали с красив почерк партитурите, водили са делови преговори, а след смъртта на партньорите си са продължили да публикуват и разпространяват произведенията им. Някои от тях са създавали музика, свирили са на различни инструменти, пеели са.
Сесилия Бах с моминско име Граси е била известна италианска сопрано певица, която е излизала на сцени във Венеция, Болоня, Торино и Лондон. През 1776 г. се омъжва за Йохан Кристиан Бах, най-малкия син на Йохан Себастиян Бах, и слиза от голямата сцена. Съпругът ù написва за нея няколко произведения, сред които кантатите „Amor vincitore“ и „Cefalo e Procri“. След смъртта на съпруга си Сесилия успява да наложи изпълнението им да става точно по указанията в партитурата.
Няколко от тези жени фигурират в справочни издания от XVIII век. В музикалния сборник на Готфрид Валтер от 1732 г. се споменават жени композитори и музиканти, както и създадените от тях произведения. Но през XIX век за жените музиканти практически вече не се пише. Белгийският автор Август Гати изцяло игнорира музикалността на жените, свързани с фамилия Бах, в своята „Енциклопедия на цялата музикална наука“, излязла през 1835 г. Като талантливи потомци се споменават само синовете на Бах.
Не са запазени много източници за живота на Йохан Себастиян Бах, а за жените в неговото семейство такива практически не съществуват. Запазено е само едно лично писмо, излязло изпод перото на големия композитор. В него той разказва за своето музикално семейство, с което би могъл да изнася собстени концерти. Такива са били организирани всяка година на ежегодната семейна среща на фамилия Бах. В това писмо до стар приятел Бах говори за съпругата си Анна Магдалена и най-голямата си дъщеря Катарина Доротея. Той пише, че гласът на съпругата му е „чисто сопрано“, и отбелязва, че дъщеря му „никак не е зле“, което в онези времена е със стойност на голяма похвала.
Но за сестрите и внучката на Бах малцина изобщо са чували. От забавна песничка, която Бах написал за една от семейните вечеринки, знаем, че конярят гъделичкал неговата сестра Мария Саломе. Това е единственото споменаване, че композиторът е имал и сестри, освен братя, сред осемте деца на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Мария Елизабет Лемерхирт.
Анна Каролина Филипина Бах била внучка на Йохан Себастиян Бах. Тя работела за баща си Карл Филип Емануел Бах, който през XVIII век бил дори по-известен от баща си Йохан Себастиян. Анна Каролина Филипина организирала кореспонденцията и поддържала контакти с издатели и музиканти. След смъртта на баща си, тя продължила да разпространява творчеството му.

Силуетен портрет на Анна Каролина Филипина Бах, нарисуван през 1776 г., е показан на изложбата в Лайпциг. Това е един от малкото запазени портрети на жени от семейство Бах. Снимка: Музеят на Бах в Лайпциг
Анна Магдалена Бах, съпругата на Йохан Себастиян, е един от основните примери за значимостта на жените, свързани с музиката, през XVIII век. Според записите за изплатени възнаграждения, тя е била много търсена певица. Йохан Себастиян и Анна Магдалена са се срещнали в дора на Леополд фон Анхалт-Кьотен в немския град Кьотен, където Бах от 1717 г. заема длъжността капелмайстор. Анна Магдалена работела като певица, а баща ù бил музикант в придворната капела. Тя получавала двойно повече от баща си, била трета по приходи в двора след Бах. Дори и само това говори колко високо ценен е бил нейният глас.
През 1723 г. Бах започва да работи в църквата „Свети Тома“ в Лайпциг и ръководи знаменития момчешки хор в нея. Скоро става музикален ръководител на всички църки в града, а след това – и на Музикалната колегия, която отговаря за всички концерти. От този момент на Анна Магдалена Бах вече не ù било позволено да пее публично.
След смъртта на Йохан Себастиян тя успява да издаде неговия известен учебник „Изкуството на фугата“. Освен това името ù влиза в историята на музиката благодарение на „Нотната тетрадка на Анна Магдалена Бах“, която съдържа композициите на съпруга ù, а днес е учебно пособие, познато на почти всички, които се учат да свирят на пиано.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение