VivaPay

Жените в науката през погледа на българка, един от е най-влиятелните книжни блогъри в САЩ

Мария Попова с първа книга, която ще излезе на български през пролетта (откъс)

Блогът на Мария Попова „Brain Pickings“ е следван от повече от един милион читатели. Снимка: Алън Амато/Brain Pickings - Жените в науката през погледа на българка, един от е най-влиятелните книжни блогъри в САЩ

Блогът на Мария Попова „Brain Pickings“ е следван от повече от един милион читатели. Снимка: Алън Амато/Brain Pickings

Днес е Международен ден на жените и момичетата в науката. Отбелязва се от 2016 г. насам по решение на ООН. Това е важен ден, защото присъствието на жени в науката все още е екзотично събитие. Само 28% от учените са от женски пол, а ръководните длъжности в тази област приоритетно се заемат от мъже.

На тази тема е посветена книгата „Фигури“ на Мария Попова, която ще излезе под знака на издателство „Колибри“ и в превод на Паулина Мичева през пролетта.

Мария Попова е един от най-влиятелните книжни блогъри в света. Родена е в България, живее в Бруклин, а блогът ѝ „Brain Pickings“ е следван от повече от един милион читатели. Тя често пише литературни колонки в най-големите медии в САЩ. През 2012 г. списание „Fast Company“ я поставя на 51-во място сред 100-те най-творчески личности в бизнеса.

„Фигури“ е първата ѝ книга, съставена от статии и есета за жени, отдали живота си на науката.

Америка за България

Представяме ви откъс от нея, посветен на Мери Съмървил.

Мери Съмървил: жената, заради която бе създадена думата „учен”

Как шотландската енциклопедистка завинаги промени отношението към жените в науката и свърза това, което привидно не би могло да бъде свързано

Шотландска математичка на средна възраст става преди изгрев слънце, за да прекара няколко часа с Нютон, преди денят да насочи мисълта ѝ отново към постоянните ѝ задължения като майка на четири деца, която трябва да се грижи за оживено домакинство.

„Един мъж винаги може да разпределя времето си според нуждите на своите дела – ще напише по-късно Мери Съмървил в мемоарите си, – на жената не е позволено подобно оправдание.”

Докато расте, Съмървил прекарва дните си в рисуване и свирене на пиано. Когато родителите ѝ разбират, че свещите в домакинството им свършват много бързо, защото Мери стои до късно нощем и чете Евклид, те веднага конфискуват свещите ѝ.

„Пег – спомня си тя, че баща ѝ казал на майка ѝ, – трябва бързо да спрем това или някой ден ще видим Мери в усмирителна риза.”

Мери обаче не може да бъде разубедена. След като вече е наизустила първите шест книги на Евклид, тя прехвърля нощните си математически приключения в ярката тайна „стая” на собствения си ум.

Съмървил е една от малкото живи героини на Мария Мичъл и човекът, когото тя е най-нетърпелива да срещне по време на европейското си пътуване. Двете жени учени имат нещо общо, едно и също уникално отличително признание – след смъртта на Каролин Хершел десетилетие по-рано, Съмървил е единствената жена, член на Британското кралско астрономическо общество, а Мичъл е първата и засега единствена жена, член на Американската академия на изкуствата и науките. Те прекарват три следобеда заедно в Шотландия, където Мичъл пристига с много престижни препоръки – писмото, с което се представя, е написано от съпругата на сър Джон Хершел. Мария си тръгва след срещата с чувството, че „никой не може да се запознае с тази забележителна жена, без възхищението му към нея да нарасне многократно”. В дневника си тя описва Съмървил като „дребничка, и то много”, с ярки сини очи и силни черти, изглеждаща с двайсет години по-млада от своите седемдесет и седем години. Единственият „подарък” на възрастта ѝ бил отслабналият ѝ слух.

„Госпожа Съмървил говори с директността и яснотата на мъж, но няма никакви други мъжки характеристики – пише Мичъл. – Тя е много нежна и женствена… бъбрива и общителна, без каквато и да била превзетост или студенина.”

Три десетилетия преди посещението на Мичъл в Шотландия, четирeсет и шестгодишната Съмървил публикува първата си научна статия – изследване на магнитните свойства на виолетовите лъчи – която ѝ печели похвала от изобретателя на калейдоскопа, сър Дейвид Брустър, като „най- изключителната жена в Европа – математик от най-висок ранг с цялата нежност, присъща на жените”. Лорд Бругъм, влиятелният основател на новосъздаденото Общество за разпространение на полезни знания – с което Торо ще влезе в спор трийсет и няколко години по-късно, твърдейки, че обществото е по-скоро за „разпространение на полезно невежество”, макар да е включвало и „знания, полезни в по-висш смисъл” – е толкова впечатлен, че моли Съмървил да преведе математически трактат от Пиер-Симон Лаплас, „френския Нютон”. Тя предоставя нещо, което напомня за прекрасното твърдение на полската поетеса Вислава Шимборска, носителка на Нобелова награда, за „онова рядко чудо, когато преводът престава да бъде превод и става… втори оригинал”. Съмървил не просто превежда математиката, но я разширява и прави разбираема за читателите. Тя популяризира и езотеричните идеи на Лаплас.

През 1831–а, след години работа, Съмървил публикува книгата с превода си на Лаплас под заглавието „Небесна механика”. Трудът постига незабавен успех и привлича вниманието на титаните на европейската наука.

През 1834-а Съмървил публикува следващия си основен трактат „За връзката между физическите науки” – елегантно и ерудирано преплитане на до този момент фрагментираните области на астрономията, математиката, физиката, геологията и химията. Той бързо се превръща в един от научните бестселъри на деветнайсети век и е причина за революционното първо постижение, което си споделят Съмървил и Каролин Хершел, когато на следващата година и двете жени биват приети в Кралското астрономическо общество.

Месеци след публикуването на „За връзката между физическите науки” на Съмървил английският енциклопедист Уилям Уеуел – тогава директор на колежа „Тринити”, където някога е бил сътрудник Нютон, човекът, който по-рано е бил яростен поборник за това преведената от Съмървил книга на Лаплас да стане задължително четиво за програмата по висша математика на университета – написва хвалебствена рецензия за нейния труд. В тази рецензия той измисля думата „учен” (scientist), за да я използва по неин адрес. Обичайно използваният до този момент термин „мъж на науката” (man of science) очевидно не може да се приложи към жена, нито към онова, което Уеуел смята за проява на „особено просветление” на женския ум: способността да се синтезират идеи и да се свържат на пръв поглед различни научни области в ясна картина на реалността. Тъй като не може да я нарече физик, геолог или химик – тя пише с дълбоки познания за всички тези области и за много други – Уеуел ги обединява в термина „учен”. Някои специалисти предполагат, че той измисля термина година по-рано в кореспонденцията си с Колридж, но няма запазени сигурни доказателства за това. Запазено е обаче неговото неоспоримо отношение към Съмървил, което остава напечатано и се вижда с просто око – в рецензията си той я възхвалява като „личност на истинската наука”.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg