Женският аналог на „Чамкория“

Тези зрители, които са гледали „Чамкория“ в Театър „199“, ще ме разберат, когато кажа, че монологичният спектакъл „Приятно ми е, Ива!“ на същата сцена е женският аналог на „Чамкория“ и Захари Бахаров. А зрителите, които не са гледали „Чамкория“, са за окайване. Преживели са два часа по-малко радост в този живот. Също толкова умен и въздействащ текст е изигран от актрисата Ива Тодорова с наблягане на абсурдите и несъвършенствата на нейното всекидневие така, както тя ги открива.

В „Чамкория“ Бахаров не излиза от рамките, поставени от романа на Милен Русков. За разлика от него Ива Тодорова не поддържа сюжет, а разправя за собствените срещи с различни житейски ситуации. Даже на два пъти прожектира на задната стена на сцената фигурата на своя съпруг италианец, намесвайки го в анекдотично обяснение, сходно с повечето нейни описания и разкази в спектакъла.

Тя има дом в Италия, знае перфектно езика и част от каламбурите в представлението черпят сила от играта между българския и италианския език. Оказва се, че тази актриса, която слабо познаваме от сценичния оборот на софийските театри, може би заради участието ѝ предимно в ансамбли, едва сега възбужда интереса ни с умението да управлява вниманието на публиката на пуста сцена само с един микрофон в ръка. Тя говори за себе си, но се идентифицира с жените въобще, като зад нейния копнеж да си поспива сутрин, да не се напряга прекалено в работата, подхлъзвайки шефа си, а дейностите ѝ да са различни и вдъхновяващи, за да ѝ тече интересно животът, прозират обикновените желания на жените – нито грандиозни, нито дълбоки, нито паметни и точно заради това споделяни като шеги.

Не говореше ли и Бай Славе на Захари Бахаров за „така нареченото семейство“ с досадното отношение на жена му и несекващите нужди на трите му деца? Изглежда, че на мястото на патетичните текстове на българските драматурзи, засягащи проблеми на обществото с повелята да се приемат като лични, идват текстове, които реално – а не метафорично или символно – се вмъкват в интимното битие на човека. И това шеговито отстранение от тях, като честно неприкриващ коментар, необслужващ социални идеали и медийно създадени кумири, се харесва на публиката.

Заслугата на Ива Тодорова е, че открива пространство за жената като център на театралната сцена и говори за нея като жена, а не като мъжете автори, търсещи у жената геройското, апостолското или жертвоготовното. Колко са близки нейните преживявания до живота на жените свидетелстват емоционалните възклицания и сподавен смях почти само на зрителки.

В програмата на спектакъла пише, че режисьорът Стоян Радев е постановъчен консултант. Не знам къде и колко се е намесвал той, тъй като Ива Тодорова изпълнява шоуто, гребейки от собствените емоции и опит. И знае как и къде да натъртва, модулира, шепне, споделя смешка, декларира изстрадана мъдрост. Надявам се, че тя поставя на нашата сцена началото на one woman show.

Вижте още: ВЪРХЪТ НА БАХАРОВ