Женското хоро на Бабинден – останало от езически времена

Днес е женският ден от Водици, последният ден от обредния цикъл. Бабинден. Това не е празник на бабата в семейството, както грешно се смята понякога. Денят е посветен на бабите, които в стари времена са били единствените помощници на родилките, единствените акушерки. Тяхната задача била да посрещнат живота, да осигурят безопасното влизане на детето в света.

Това е сакралната функция на жриците от древността, но одомашнена, приземена, приютена в ежедневието. Затова празникът Бабинден е едновременно божествен и човешки, което се е отразило в ритуалността, която го съпровожда.

На този ден някога рано сутринта бабата е обхождала всички родилки с пеленачета, за да ги благослови. Носела бяла и червена вълна (същата, от която след това се правят мартеници) и лепяла с мед по главите на децата кичурчета от нея. По обяд младите майки и бременните жени занасяли в дома на бабата гощавка. Носели още сапун и кърпи за ритуалното измиване, което се случвало задължително под плодно дърво. Дарявали бабата с кърпа и пари. На празничната трапеза мъже не се допускали. Ако мъж се опитвал да влезе на това празненство, слагали му камъни в гащите или му ги сваляли, и го пропъждали.

Единственият мъж, който можел да присъства, бил гайдарят, който свирел за ритуалното хоро, винаги в центъра му. Този обичай с женското хоро на Бабинден може да се проследи, според етнографите, чак до езически времена. Напомня за самодивските легенди, има връзка с митовете за Орфей.

След края на тържеството в дома на бабата, женската процесия тръгвала към реката или извора за ритуалното окъпване на бабата – така нареченото „влечугане“. Мъжете, които попаднели на пътя на процесията, ставали жертва на не съвсем невинни закачки – словесни и физически. Фриволното поведение на жените включвало и еротични песни, и пиперливи шеги – било е ден за пълно освобождаване на женската енергия.

Днес тези ритуали са позабравени, дългите години, когато социалистическата държава ги подменяше с номенклатурни приумици, изличиха паметта за тях. Неприложими са в съвременния ни интензивен живот, но са част от фолклорното ни наследство, което трябва да помним, защото сме българи.