Днес е женският ден от Водици, последният ден от обредния цикъл. Бабинден. Това не е празник на бабата в семейството, както грешно се смята понякога. Денят е посветен на бабите, които в стари времена са били единствените помощници на родилките, единствените акушерки. Тяхната задача била да посрещнат живота, да осигурят безопасното влизане на детето в света.
Това е сакралната функция на жриците от древността, но одомашнена, приземена, приютена в ежедневието. Затова празникът Бабинден е едновременно божествен и човешки, което се е отразило в ритуалността, която го съпровожда.
На този ден някога рано сутринта бабата е обхождала всички родилки с пеленачета, за да ги благослови. Носела бяла и червена вълна (същата, от която след това се правят мартеници) и лепяла с мед по главите на децата кичурчета от нея. По обяд младите майки и бременните жени занасяли в дома на бабата гощавка. Носели още сапун и кърпи за ритуалното измиване, което се случвало задължително под плодно дърво. Дарявали бабата с кърпа и пари. На празничната трапеза мъже не се допускали. Ако мъж се опитвал да влезе на това празненство, слагали му камъни в гащите или му ги сваляли, и го пропъждали.
Единственият мъж, който можел да присъства, бил гайдарят, който свирел за ритуалното хоро, винаги в центъра му. Този обичай с женското хоро на Бабинден може да се проследи, според етнографите, чак до езически времена. Напомня за самодивските легенди, има връзка с митовете за Орфей.
След края на тържеството в дома на бабата, женската процесия тръгвала към реката или извора за ритуалното окъпване на бабата – така нареченото „влечугане“. Мъжете, които попаднели на пътя на процесията, ставали жертва на не съвсем невинни закачки – словесни и физически. Фриволното поведение на жените включвало и еротични песни, и пиперливи шеги – било е ден за пълно освобождаване на женската енергия.
Днес тези ритуали са позабравени, дългите години, когато социалистическата държава ги подменяше с номенклатурни приумици, изличиха паметта за тях. Неприложими са в съвременния ни интензивен живот, но са част от фолклорното ни наследство, което трябва да помним, защото сме българи.
Има ни заради вас
Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,
През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.
Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.
За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.
Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.
Има ни за вас и заради вас.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG94TTBB94001526716808
BIC: TTBBBG22
Банка ДСК
Основание: Дарение