Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Жертва на идеал, винаги недостижим за смъртния

„Изгубеният град Z” на Дейвид Гран – биография и разследване на полковник Пърси Фосет, един причудлив див мъж

Пърси Фосет провежда няколко експедиции. Благодарение на новооткрити бележки и подробния му дневник, Дейвид Гран успява да възстанови голяма част от преживяванията му.  - Жертва на идеал, винаги недостижим за смъртния

Пърси Фосет провежда няколко експедиции. Благодарение на новооткрити бележки и подробния му дневник, Дейвид Гран успява да възстанови голяма част от преживяванията му.

Харесах много филма „Изгубеният град Z”. Кино с мащаб и красота, каквито рядко се срещат напоследък. Единственото лошо беше, че почти никой друг не го беше гледал, защото нямаше официално разпространение у нас. Радвам се, че това ще се промени съвсем скоро, благодарение на задаващия се фестивал Cinelibri. Силно насърчавам да отделите време за тази история, а какъв по-добър начин да се подготвите от това да прочетете книгата, на която е базиран филмът.

„Изгубеният град Z” на Дейвид Гран (изд. „Колибри“, 2017) е едновременно биография, пътепис и сборник с есета, примесени с детективско разследване, посветени на една от най-причудливите личности на XX век – полковник Пърси Фосет – човекът, който вярвал, че в джунглите на Амазонка е скрит тайнственият град Z. Неговата обсесия го отвежда до изумителни открития и приключения, но и до смразяващи кръвта преживявания и непреодолими загуби. Пърси Фосет изчезва със сина си през 1925 г. по време на последната си експедиция. Това още повече допринася за легендарния му образ, напоен с мистерия и очарование, вдъхновявайки хора като журналиста Дейвид Гран да тръгнат по следите му.

Всички почитатели на приключенския роман биха открили тук едно уютно завръщане към света на неоткритите земи. В книгата често изникват имената на Хенри Райдър Хагард и Артър Конан Дойл (той самият черпи вдъхновение от историите на Фосет за своя роман „Изгубеният свят“), има дори история с Теодор Рузвелт – всеизвестен със своята издържлива физика. Странни времена са били първите десетилетия на XX век, пропити с псевдонаука и безумни експедиции, всъщност едни от последните.

До началото на 30-те години повечето бели петна от картата на света вече са запълнени. Зоните, които все още привличат изследователите със своята девственост, са твърде малко, като поречието на река Амазонка изглежда най-привлекателно за ексцентриците. Гран описва колко невинно е началото на мита за най-пълноводната река, именувана през 1542 г. от Франсиско де Ореляна, който бил убеден, че е открил земите на легендарните амазонки. Толкова невинно било и пораждането на трескавата лудост на Фосет, който дълго време служил в Цейлон. Покрай войнишкия живот, офицерът често чувал разкази и легенди за мистериозни и загадъчни места, в екзотичната компания на търговци, астролози, перачи, барабанисти и просяци. По-късно Елена Блаватска ще повлияе на по-големия брат на Пърси – Едуард – да приеме будизма. Пърси също участва в церемонията – първа крачка на неподчинение за колониалния офицер.

Книгата разказва тези истории вече на един век и ги примесва с пътуването на автора – Дейвид Гран, който дори се среща с живи потомци на Пърси Фосет. Една от дъщерите му съжалява съвременния мъж. Къде би могъл да отиде той в един вече разкрит свят? Колкото и сурови да са били пътешествията на баща ѝ, тези предизвикателства са изковали у него непримиримост пред обстоятелствата на ежедневието, с които днешните мъже все по-трудно се справят. Закалена в джунглите на Амазонка, тази мъжка увереност в силата на постоянството е изчезнала от картата на света като някога бяло петно, днес запълнено с пътища и самолетни линии.

Пърси Фосет провежда няколко експедиции. Благодарение на новооткрити бележки и подробния му дневник, Дейвид Гран успява да възстанови голяма част от преживяванията му. От кошмарните набези на комарите, които превръщат цялото тяло в буци, до спъването в най-отровната змия на планетата и срещата с канибалите. Другарите на Фосет били изумени от смелостта му. С една размахана бяла кърпа, изследователят отишъл сам в селото им, като по-късно ведро помахал на спътниците си да го последват. Преговорите били трудни, но всичко в крайна сметка опирало до приемлива размяна на блага. На Фосет ще му се наложи няколко пъти да общува по този начин, като се предполага, че последният е бил фатален.

През 1925 г., когато предприема последната си експедиция, Фосет е твърде потаен. Никой, дори жена му, не знае предстоящия маршрут. По настояване на 16-годишния му син, бащата решава, че е крайно време да предаде щафетата на изследователската дейност. Твърде трагична е историята, която следва. Търсенето на Изгубения град за пореден път е неуспешно и въпреки новите технологии и солидно финансиране, Фосет и синът му се предполага, че са пленени от племе канибали. Никой не ги вижда повече. Остава само легендата за последния изследовател, дръзнал да мечтае за химерата на Елдорадо – златния град, който ще задоволи всички мечти.

Фосет има и друга мотивация. Откритието му може да преосмисли разбиранията ни за нас самите – безпощадните условия на живот в долината на Амазонка са породили една от най-трайните теории за човешкото развитие: детерминизъм на средата. Според тази теория дори ако ранни представители на човешкия род са успели някак да просъществуват в най-суровите условия на планетата, те в редки случаи са надхвърлили стадия на примитивни племена. С други думи – обществото е заложник на географията. И тъй, ако Z беше открит в такава наглед необитаема среда, той би бил по-ценен от находище на златно съкровище, щеше да е нещо далеч повече от интелектуален куриоз; както е написано в един вестник от 1925 година, „би съставлявал нова глава от човешката история“.

„Изгубеният град Z” умело рисува портрета на една необходима лудост. Пърси Фосет е едновременно герой и причудлива личност, която плаши с безразсъдната си жажда за приключения. Книга за мъже, за връзката между баща и син (70 години по-късно друга двойка баща и син тръгват по следите на Фосет, само за да бъдат заловени по сходен начин от амазонско племе). Търсенето на изгубения град много силно се доближава до работата на писателя, който винаги се движи към един несъществуващ идеал, винаги недостижим за смъртния. Затова и точно този цитат от Итало Калвино в началото на книгата.

Дейвид Гран, потънал в лукса на модерната цивилизация журналист, оставя семейството си, за да рискува живота си и да проследи опасния път на един див мъж, „потомък на конкистадори“, който е прокарал собствени пътеки. Какво говори това за нас мъжете и има ли лек за изскубнатите възможности за приключения в един безопасен свят? Може би космосът е новата неизследвана граница, която носи опасни предизвикателства? Но пък от друга страна в космоса няма отровни змии и канибали (все още).

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС