Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Жертви, насилници, комикс художници – нарисуваната война в Газа

Конфликтът в Близкия Изток разделя художниците на комикси по цял свят

Страница от комикс разказа „Геноцид” на Май Корайем, който трябваше да се появи в настоящия брой на списание „Страпазин”. Снимка: Mai Koraiem / Instagram - Жертви, насилници, комикс художници – нарисуваната война в Газа

Страница от комикс разказа „Геноцид” на Май Корайем, който трябваше да се появи в настоящия брой на списание „Страпазин”. Снимка: Mai Koraiem / Instagram

Германско списание отказа да публикува комикс за войната в Газа заради илюстрация, която поставя Адолф Хитлер, Бенямин Нетаняху и Джо Байдън под общ знаменател. Комиксът „Геноцид“ е дело на илюстраторката Май Корайем и е нейният отговор на големия брой цивилни жертви, убити в ивицата Газа през последните месеци, съобщават от „Тагесшпигел“. Творбата ú не се хареса на редакторите на списание „Страпазин“ заради нарисуван плакат със заглавие „Издирван за убийство и геноцид“ с Адолф Хитлер, Бенямин Нетаняху и Джо Байдън. Включени са и пръстови отпечатъци на правителствените ръководители на Израел и САЩ, в които браздите на кожата са надупчени със свастики.

Комикс списанието „Страпазин“, основано преди 40 години в Мюнхен и понастоящем със седалище в Цюрих, е известно с печатането на кратки разкази по актуални теми, които са стилистично и тематично новаторски, а понякога и провокативни. Въпреки това краткият комикс от пет страници, озаглавен „Геноцид“, договорен преди няколко седмици с египетската художничка Май Корайем, е надхвърлил границите на приемливото за редакторите на настоящия специален брой „Арабски комикси“.

Решението било предшествано от дълъг разговор с художничката, разказва тя в Инстаграм. В отговор на отказа на редакторите, тя предложила да смекчи тона на своите илюстрации и да не прави толкова явно сравнение между Хитлер, Нетаняху и Байдън. Корайем коментира решението на редакторите с поста:

„Западната общност все още вярва, че случващото се не е етнически, колективен и религиозен геноцид и че подобна история не може да бъде публикувана в Европа и Германия“.

Вторият комикс, който предизвика противоречиви реакции в редакцията на „Страпазин“ и в крайна сметка беше отхвърлен, също е от египетски автор. Под ироничното заглавие „Палестина, несложна тема“ Мохамед Салах представя конфликта от палестинска гледна точка. Той не само отхвърля правото на съществуване на Израел, но също така описва ивицата Газа като „концентрационен лагер“ и придава героичен образ на фанатичните врагове на Израел, включително на ислямистката терористична група Хамас.

Не темата е проблем за редакторите и това става ясно от одобрението на краткия комикс на базираната в Бейрут художничка Лена Мерхей „Всичко се случва толкова бързо“, която създава своеобразен графичен дневник, в който представя как тя възприема новините от Газа.

„Темата попадна в настоящия брой на „Страпазин” въпреки цялата враждебност”, отбелязва редакторът Кристоф Шулер в предговора към списанието.

Тя съчетава стилизирани елементи от сцени от военната зона с впечатления от ежедневието си. От текста към илюстрациите става ясно от коя страна наблюдава.

„Съюзниците, Западът, САЩ, Израел, Великобритания, Германия, Франция, Европа с техните оръжия. Всички срещу нас.”

Накрая тя свързва новинарски клипове за цивилните жертви на войната в Газа със сцени на демонстрации срещу Израел и неговите военни действия и завършва с репликата:

„Ставам борец на съпротивата“.

Ескалацията на насилието в Израел и ивицата Газа след терористичната атака на Хамас на 7 октомври 2023 г. и началото на последвалата израелска военна операция в Газа все повече поляризира и комикс сцената. Междувременно границите между осъждането на действията на израелското правителство и препратките към геноцида над европейските евреи от националсоциалистите все повече се размиват. От 7 октомври много създатели на комикси забелязват страданието на едната страна, но изразяват малко съчувствие към жертвите от другата. За едностранчивото отразяване на конфликта на страниците на комиските, немското издание „Тагесшпигел“ дава за пример илюстраторът Мохамед Сабаане.

Сабаане пресъздава 7 октомври в две изображения, които ясно представят неговата позиция. Едната показва вълна, потапяща лодка, и един израелски войник на лодката. Вълната се състои от много маскирани фигури, което е очевидна, героична аналогия с атаката на Хамас срещу израелските селища. Втората снимка, публикувана в деня след терористичната атака, се състои от три сцени. Първата показва плачещо око, на втората сълзата променя формата си, на третата снимка се е превърнала в парапланер с фигура, плаваща във въздуха, както направиха някои нападатели от Хамас на 7 октомври. Илюстраторът вижда терористичната атака като легитимен отговор на палестинските страдания от времето преди 7 октомври. Това е перспектива, която може да се намери в много творби на художници с арабски корени или пропалестински убеждения.

Прочитът на Сабаане на атаката от 7 октомври. Илюстрация: Mohammed Sabaaneh

Друг художник, който се занимава с опустошителните последици от войната в Близкия изток върху арабското население в своите комикси и карикатури повече от 20 години, е роденият в Ливан художник Мазен Кербай, който живее в Берлин със семейството си от почти десет години. Той коментира текущите събития в ивицата Газа от миналата есен с умело конструирани рисунки и кратки поредици от изображения. Те обикновено са сведени до няколко визуални елемента и освен че предават съществено послание, говорят и за нарастващото отчаяние на художника пред лицето на многобройните цивилни жертви на израелските атаки:

„Моето изкуство винаги е било много егоистична самопомощ по време на трагични събития, войни и кланета на цивилни. Парадоксално, то е безполезно за хората, които са убити, колкото и да ми помага да се справям с тези ситуации“.

Илюстраторката Яна Трабулси от Бейрут също има силно усещане за визуални символи. Особено поразителни са нейните произведения, които са сведени до няколко линии и форми, в които тя използва почти абстрактен визуален език, за да предаде послания, които са графично впечатляващи. В снимка, публикувана три дни след терористичната атака на Хамас, тя е изкривила карирания модел на кърпата куфия, известна още като палестинската дреха, така че червеният модел на плата се превръща в стилизирани птици, които се реят в небето. Лозунгът „Свободна Палестина“ е изписан на границата отдолу – като артистична реакция на клането на стотици израелски цивилни и чужденци на израелска земя, очевиден знак към коя страна принадлежи тя.

Гореспоменатите илюстратори не са единствените, които се фокусират върху страданието на населението на ивицата Газа, като същевременно пренебрегват до голяма степен жертвите на атаката от 7 октомври. В други страни, особено в Северна Америка, многобройни артистични декларации за солидарност с палестинците могат да бъдат намерени в комикс сцената.

Най-яркият представител на американската комикс сцена в този контекст е Джо Сако. Илюстраторът и журналист, роден в Малта през 1960 г., сега живее в Портланд, Орегон, се смята за изобретател на съвременния комикс репортаж. От 90-те години на миналия век той често прекарва време в Израел и палестинските територии и създава множество комични репортажи, които преди всичко впечатляващо и майсторски се фокусират върху страданието на палестинците под израелска окупация. Публикувани са на немски език в книгата „Газа” и в антологията „Репортажи” на реномираното швейцарско издателство „Edition Moderne“.

„Геноцидна самоотбрана“, сцена от комиксовата поредица „Войната срещу Газа“ на Джо Сако, която стартира в началото на 2024 г. Илюстрация: Joe Sacco / Fantagraphics

Сега Сако коментира текущите събития в Близкия изток в комичен репортаж, озаглавен „Войната срещу Газа“, който неговият издател „Fantagraphics“, един от най-важните независими издатели в северноамериканската комикс сцена, публикува онлайн от 26 януари 2024 г. Досега са публикувани четири части, във всяка от които Сако описва текущи събития в полуреалистичен стил на една или две страници и след това добавя саркастичен коментар.

Критични коментари, особено за действията на Израел през последните няколко месеца, могат да бъдат открити и в северноамериканската комиксова сцена в творбите на илюстраторката Елън О’Грейди, която дълго време е живяла в ивицата Газа и на Западния бряг. Своя опит тя описва в илюстрованата книга „Извън ковчега: Пътешествие на артисти в окупирана Палестина“.

В Инстаграм тя изразява шока си от текущите събития в Близкия изток в кратки, схематични поредици от изображения и не само застава на страната на палестинците, но и на Хамас, който за нея не е терористична група, а „въоръжена съпротивителна група срещу колониална сила“.

Други творби, критикуващи Израел, могат редовно да бъдат намерени на страниците на канадския илюстратор Майкъл Дефордж, който е особено ценен в международната авангардна сцена. В момента той рекламира тениска, която съчетава няколко визуални символа на палестинската битка срещу Израел в крехката, органично изглеждаща линия на „Deforge“. Ризата, чиито приходи от продажби бяха предназначени да облагодетелстват палестински семейства, носи лозунга „От реката до морето“.

Този слоган, който в оригинала е допълнен от „Палестина ще бъде свободна“, се отнася за територията на Израел, както и за Западния бряг и ивицата Газа. Използва се от пропалестински групи при демонстрации, както и от Хамас и други въоръжени групи. Докато някои тълкуват поговорката като искане за по-голяма свобода на движение и права за палестинците, други я виждат като призив за унищожаването на израелската държава.

Израелските заложници, около 100 от които остават в ръцете на Хамас и други палестински терористични групировки, са тема и в творчеството на Мишел Кичка. В момента илюстраторът работи върху историята на бедуински шофьор на микробус, който спаси живота на 30 млади хора, присъстващи на музикалния фестивал близо до ивицата Газа, който беше нападнат от Хамас на 7 октомври. 364 души бяха убити и 40 бяха отвлечени като заложници в ивицата Газа.

Друг виден израелски илюстратор, чиито текущи творби се фокусират предимно върху съдбата на заложниците, е Илана Зефрен. В понеделник миналата седмица тя нарисува числото 170 – това е броят на дните, през които са били във властта на своите похитители – с дебели, тъмни линии с молив, така че нулата да изглежда като черна дупка, в която прегърбена фигура сякаш е приклекнала в пещера. Алюзия, която всеки в Израел разбира.

На 31 декември 2023 г. Руту Модан, друга художничка, посветил творчеството си на темата, публикува карикатура, която показва барона на лъжите Мюнхаузен на кон, опитващ се  да се измъкне от блатото, в което е затънал. От устата му излизат думите: „Ще намерим начин – честита нова година 2024 г.“ Реакциите, които предизвиква Модан с карикатурата, са крайни.  Докато едни възхваляват нейния хумор, други обвиняват илюстраторката, че няма състрадание към жертвите на войната в Газа.

„Ще намерим начин“, Руту Модан. Илюстрация: Rutu Modan / Instagram

Руту Модан казва пред „Тагесшпигел“, че след атаките се чувствала жертва и същевременно насилник. Сега тя обмисля да използва това като основа за комикс история.

„Наричам тази бъдеща книга „Как станах военнопрестъпник“. Целта е да проуча как човек като мен, който е привърженик на мира във всеки смисъл, стигна до този момент, в който е поне морално отговорен за това, което сега се случва в Газа, а също и в Израел – казва тя, но допълва, че все още не е сигурна дали това ще се случи. – Може би е твърде сложно и няма нищо общо със света, в който живеем сега, който изглежда търси само прости черно-бели гледки.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС