Жестокият край на Ротшилд на Балканите. III част

В произнесената два месеца по-късно смъртна присъда срещу Рафаел и Леон Арие Тронното слово на Борис Трети е цитирано като мотив за строгостта на наказанието. Съдът се позовава на „апела, предупреждението и заплахата в Тронното слово“, които са определени от него като „крайно утежняващи вината обстоятелства“. Формулировката звучи абсурдно по следния начин: „Алчността на подсъдимите, която съдът има предвид в мотивите си, заплахата и предупрежденията от страна на отговорните лица, та дори от държавния глава, затварянето на училищата, върлуване на епидемиите, всичко това съдът намира, че е във връзка с извършените деяния по негова преценка“. Всеки съвременен юрист би видял не само абсурдната логика на това определение, но и ясно изразеното признание на съда, че е действал под натиска на „отговорните лица“ и на „държавния глава“. Макар и безскрупулен съучастник в чудовищната машинация, наречена „Сапунена афера“, съдията Александър Панев очевидно се е презастраховал като е прехвърлил отговорността за съдебното убийство на Арие върху изискванията на „отговорните фактори“ и на заплахата на царя, изразена в тронното му слово.

Вижте още: ЗАЩО БОРИС ТРЕТИ НЕ Е БЪЛГАРСКИЯТ ШИНДЛЕР

Тронното слово на монарха обичайно е последвано от Отговор на тронното слово, който се съставя от Народното събрание. Това е формален документ, който по принцип изразява съгласие с политиката на монарха – така, както той я възлага на назначеното от него правителство.

Отговорът на Народното събрание на Тронното слово на царя от 28 октомври предлага интересен за размишление материал. Първоначалната версия на този документ, съставен от двама юристи в потвърждение на всяка от клаузите на тронното слово, претърпява съществени изменения след намесата на Димитър Пешев и на още някои депутати. От него отпадат не само формулировките за „новия европейски ред“ и за „искреното приятелство с държавите от Оста“, но и целият абзац за „спекулата“, който е всъщност евфемизъм и зелена улица за икономическите погроми над еврейските стопански дейци. Двайсет и петото Народно събрание в своя отговор, съставен от Пешев, фактически не изразява подкрепа за „безпощадните мерки срещу спекулата“, предложени от царя. Което за съжаление не успява да попречи на подготвения вече от полицията процес срещу индустриалците Арие, както и срещу други еврейски стопански деятели и бизнесмени.

Поправки, нанесени върху отговора на Народното събрание на Тронното слово от 28 октомври 1942 г., в които е задраскано исканото от царя „безпощадно преследване на спекулата“.

Вижте още: ЕДИН „РУБЛАДЖИЯ“ ЗА СРАМА СИ ОТ БОРИС ТРЕТИ

Делото Арие като международен скандал

Ако българската преса, изцяло контролирана от правителството, представя аферата Арие като голямо престъпление, извършено от врагове на българския народ срещу него, международната преса (английска, швейцарска, американска, италианска) е отдавна наясно за същинското състояние на атмосферата в царството, в което определени кръгове сеят безредици с антисемитските си прояви. Противно на някои ширещи се и до ден-днешен мнения, България е във фокуса на наблюдение по отношение на репресиите срещу евреи още от началото на 30-те години. Така например процесът с отвличането на Рафаел Арие и на други еврейски стопански деятели през 1932 г. е широко отразен в международната преса. Фашистката организация „Родна защита“ става световно известна с антисемитските си изстъпления. Процесът срещу Калпакчиев, Стоянов и един от лидерите на „Родна защита“ Радон Радев е отразен подробно на страниците на английските вестници през целия юни 1932 г.

Надагробният паметник на Леон Арие в Софийски гробища

В публикациите на английските информационни агенции, които наблюдават процеса в София и са изпратили представители за тази цел, са описани също така придружаващите процеса стълкновения, демонстрации, смъртни заплахи срещу адвокатите на Арие и други безредици, организирани от профашистки, антисемитски групи. За съжаление събитията от 1932 г. накърняват доброто име на България, въпреки присъдите срещу престъпниците и достойното поведение на българския съд. След този момент България се намира постоянно във фокуса на международните медии, които нееднократно отразяват поредни антисемитски вълни в страната: антисемитската пропаганда на вестниците „Атака“ и „Родна защита“ през 1933 г., погромът във Видин от същата година, начело на който е приближеният на правителството Саралиев, вълненията и антисемитските демонстрации в няколко града през април 1934 г. по повод на сватбата на дъщерята на ген. Николаев с евреина Мозес Леви (Радка Николаева и Мозес Леви са принудени да напуснат България, след като ген. Николаев се отказва официално от дъщеря си, а в различни български градове са организирани демонстрации), взривът в старата Синагога в София през май 1934 г., който разрушава изцяло сградата (терористите объркват часа на съботната служба, поради което няма жертви), отвличанията на евреи и смъртни заплахи срещу еврейски първенци от страна на МРО. Остра реакция предизвиква и гласуването на първия антиеврейски закон през юли 1935 г., който ограничава дейността на еврейските стопански деятели, както и на Консисторията.

Гробът на Рафаел Арие в Софийските гробища

Международните агенции не пестят критиките към властите през февруари, март и април 1943-а, когато се решава окончателно съдбата на индустриалците Арие. Те съобщават за предстоящата депортация на всички български евреи, както и за цитирания вече опит на британското правителство да спаси 4000 еврейски деца от България, като ги изпрати в Палестина. Филов и царят след усукване не се съгласяват и поради това само 72 деца успяват да заминат в средата на февруари 1943 г. На 18 февруари 1943-а информационната агенция в Цюрих съобщава, че нацистките власти в Берлин под натиска на международното обществено мнение са „позволили“ на своите сателити Румъния, Унгария и България да „отслабят“ и „омекотят“ временно антиеврейските мерки, но че чуждестранни независими наблюдатели са установили, че това не е направено в България. Същият източник известява на 2 март за отваряне на 4 концентрационни лагера за евреи в България. На 25 март, отново от Цюрих, е съобщено, че 10 хиляди евреи от България са депортирани за Германия и според германската нацистка агенция „Трансоушън“ вече са пристигнали в Генералното губернаторство (окупирана Полша), както и че по договорка с българското правителство ще бъдат депортирани още 30 хиляди. Контролираното от нацистите радио Лион коментира същият ден, че всички еврейски студенти в България са изгонени от университетите. Агенцията в Женева бие тревога на 2 април, че различни групи от евреи са пристигнали от България в Люблин и Радом (окупирана Полша) и че българските евреи са много зле третирани, като не им е предоставяна никаква храна. На 9 април италианската официална агенция „Стефани“ съобщава, че в столицата София 36 евреи са били глобени с по един милион лева с измислени обвинения за неспазване на икономическите забрани по ЗЗН.

На 13 април 1943 със заглавие „Всички евреи в България е наредено да бъдат експулсирани“ шведската информационна агенция в Стокхолм помества интервю, взето предишният ден от министъра на вътрешните работи Петър Габровски пред представители на чуждата преса.

„България – казва министърът, – днес решава еврейския проблем в същата линия, както Германия. Още не е известно за къде българските евреи ще бъдат депортирани, но всички те в скоро време ще напуснат страната.“

В тази атмосфера делото Арие е само частица от големия пъзел на „окончателното решение“. Епизодът „Сапунена афера“ обаче не остава незабелязан от дипломатическите кръгове в страната и в чужбина. Между различните реакции по делото особено се откроява стореното от един испански дипломат.

Хулио Паленсиа и Тубау v/s Царя и Филов

Този испански дипломат изиграва особена по своето значение роля в съдбата на семейство Арие. Не е известно как е възникнало неговото приятелство с Леон Арие, но близки на семейството си спомнят, че често дипломатическата кола на пълномощния министър е спирала пред дома на Леон Арие.

Паметна плоча на Хулио Паленсиа на сградата на испанското посолство в София

Самият Хулио Паленсиа (1884-1952) е женен за гъркинята Зое Драгуновиц, чийто баща е известен в гръцкия политически живот. Испанецът има разнообразна кариера, която минава през Латинска Америка (Панама, Коста Рика), далечния Изток (Шанхай) и Балканите (Истанбул, Атина, София). Когато пристига в България през януари 1941 г. като представител на генерал Франко, Паленсиа е вече 57-годишен и това е вероятно последният му дипломатически пост. Той идва с три сандъка и пет куфара багаж, съставляващи общо 450 кг. Когато си тръгва от България, заминава точно със същото количество. Испанецът, потомък на известната мадридска актриса Мариа Алварез и на драматурга Северино Паленсиа, има свободолюбив дух и широки познания за света. В Шанхай, където прекарва близо 10 години, е особено близък с друг испанец от еврейски произход, Алберт Коен, видна личност в шанхайското общество. Неговият секретар в посолството в София е също от еврейски произход и в известен смисъл играе роля на връзка между посолството и сефарадската общност в София.

В периода 1941-1942 година на испанското посолство в София се приписват около 600 издадени испански паспорти, с които български евреи напускат България, за да се укрият от преследванията на антиеврейските закони в Латинска Америка и в САЩ. С един от тези паспорти страната напуска знаменитият по-късно пианист Алексис Вайсенберг, който първоначално заминава с майка си за Мексико.

Мистерия е как испанските дипломати Паленсиа, консулът в Будапеща Анхел Санц Бриц или неговият колега в Атина успяват в периода 1941- 1944 да издадат близо 30 хиляди испански паспорти на евреи и да ги спасят от лагерите. Дипломатически представители на един от най-недемократичните европейски режими на генералисимус Франко се оказват в онзи момент на по-голяма висота, отколкото други дипломати, на чието знаме стои девизът Liberté, fraternité, égalité. Дали тези служители на Франко са действали по лична инициатива или с мълчаливото съгласие на Мадрид, е деликатен въпрос, на който не се наемам да отговоря еднозначно.

Случаят Арие обаче има много лично значение за биографията на Хулио Паленсиа и далеч надхвърля по ангажираност чисто хуманни подбуди. И няма доказателства да е бил съгласуван с Мадрид.

Паленсиа е силно шокиран още в началото на процеса и подкрепя, доколкото е възможно, подсъдимите Леон и Рафаел. Тъй като делото, по указания „отгоре“, се гледа по ускорена процедура, испанският дипломат решава да използва нетрадиционни дипломатически средства. Без разрешение от Мадрид, на своя глава той написва лично писмо до Рибентроп, в което настоява да се спре този маскараден процес. Паленсиа се среща с германския посланик, бившия оберщурмбанфюрер Бекерле, на когото не само предава писмото, но и влиза в лична разпра с германеца, изисквайки лична намеса. По този повод Бекерле се оплаква в Берлин и в София, като неговият доклад е пълен с лични квалификации спрямо Паленсиа. Той съобщава, че испанецът си е заслужил прозвището „приятел не евреите“ (което според него е напълно недостойно за един дипломат) и настоява „да се вземат мерки“.

За краткия срок от 4 седмици обаче процесът е приключен и смъртната присъда е произнесена. Усилията на дипломата не могат да спрат машината, която е започнала своя смъртоносен поход срещу Арие и еврейската общност. Паленсиа е може би единственият, който успява заради дипломатическия си сан да се срещне със своя приятел Леон Арие в затвора. По време на този разговор Леон замолва Паленсиа да осинови двете му деца и да ги изведе завинаги от България. На пръв поглед идеята е стъписваща, тя е израз на отчаянието на Леон, който сам може би не вярва в нея. Дъщерята на Леон, Клодиа, е вече на 21 години, а синът Рене на 16. Децата не само са израснали, но и имат жива майка. Стратагемата да бъдат измъкнати е трудна за осъществяване. Но испанецът обещава, без да се колебае.

Едит, Рене и Клодиа Арие на празник през 1936 г. Снимка: Личен архив на семейство Арие

Паленсиа обаче не е загубил все още надежда, че Арие могат да бъдат спасени, предвид пълната несериозност на обвинението и очевидно пропагандния характер на процеса. Като пълномощен министър той разполага с дипломатически инструменти и решава да ги използва. Дипломатът иска ауденция при Борис Трети. Никога обаче не получава отговор на искането си. Подобно е поведението и на министър-председателя Филов. Както и в случая с швейцарския дипломат Шарл Редар, който също се опитва да се застъпи за евреите през март 1943 г. , достъпът до кабинета на премиера е отрязан за Паленсиа. Нещо повече, Филов нарежда да бъде арестуван неговия секретар под предлог, че е английски шпионин (абсурдно обвинение предвид отношенията между Франко и Чърчил!). Със съдействието на своя колега в Атина Паленсиа успява набързо да прехвърли секретаря си там, след което да го изпрати на сигурно място в Мадрид.

Денят на екзекуцията 16 април 1943-а е черен не само за семейство Арие. Испанският дипломат Паленсиа напълно споделя тяхната скръб. Той е един от първите, които отиват в къщата на Леон, когато обесването на двамата Арие става известно. Там, в присъствието на членове на семейството, той обещава на вдовицата Рашел да осинови Клодиа и Рене. Искането е направено незабавно по съдебен ред и на 29 май Софийският областен съд утвърждава осиновяването с определение N°581.

На 8 юни 1943 г. испанската легация в София изпраща искане до протокола на Външно министерство да бъдат издадени дипломатически паспорти на Клаудина и Ренато Паленсиа (новите имена на децата Арие). Дипломатът желае да ги изпрати в Испания.

Това действие предизвиква истински бяс у министър-председателя Богдан Филов и той предприема мерки за незабавно отзоваване на Паленсиа от София. Началникът на протокола и на личния състав на ръководеното от Филов Външно министерство съставя на 22 юни документ, с който Министерството се противопоставя на осиновяването и дори изисква неговото разтрогване. Мотивите са, че „това осиновяване съставлява от страна на децата един опит да се изскубнат от Закона за защита на нацията“. Действието на Паленсия е определено в същия документ като „косвено вмешателство във вътрешните работи на държавата“. Дипломатическите паспорти на децата Арие са отказани и те остават в резиденцията на Паленсиа, където единствено са на сигурно място. Майка им Рашел по същото време е вече изселена във Видин заедно с други членове на семейство Арие, които изгубват връзка помежду си.

На 24 юни министър-председателят Филов пише със собствената си ръка резолюция „Одобрявам“ върху следния срамен документ, съгласуван с Двореца:

„Българското правителство съобщи в Мадрид чрез Царската канцелария, че г-н Palencia не е persona gratta, в резултат на което постановява отзоваването на същия от София.“

Паленсия обаче е истински благородник и изпълнява докрай обещанието, дадено на Леон Арие. Онова, което не е могъл да направи дипломатът Паленсиа, го извършва „приятелят на евреите“. На 28 юни той успява тайно да прехвърли Клодиа и Рене Арие в Букурещ.