Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Живата реалност е пред литературата в новата книга на Георги Господинов

Откъс от „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“

Новата книга на Георги Господинов го демонстрира като есеист, носещ опита на всички жанрове, в които се е изявявал досега. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС - Живата реалност е пред литературата в новата книга на Георги Господинов

Новата книга на Георги Господинов го демонстрира като есеист, носещ опита на всички жанрове, в които се е изявявал досега. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС

Георги Господинов е познат на публиката като романист, автор на разкази, поет, критик. Новата му книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“, издадена от „Жанет 45“, го демонстрира като есеист, носещ опита на всички жанрове, в които се е изявявал досега.

Съставена от парчета история, късчета размисли, сложни връзки между привидно несъвместими неща, книгата разкрива още една страна от таланта на големия ни писател – способността му да излезе от канона. Стилистиката на „В пукнатините на канона“ не е много по-различна от това, което очакваме от Господинов – фрагментарни на повърхността, но обединени в корена си парчета реалност и фантазия, красиво смесени в необичайния поглед на писателя. И ако обединителната нишка на авторовата намеса е литературното откровение, което читателят очаква, то детайлите сами по себе си са острови на осъзнаването.

Георги Господинов е обърнал подхода. Ако досега в романите живата реалност беше зад кулисите на думите му, сега тя е на преден план, а внушението зад нея е надреално. Личният му канон е преобърнат.

Предлагаме ви откъс от „Пукнатините на канона“, предоставен от „Жанет 45“.

Провинцията като авангард

Футуризмът на Маринети и българският аероплан. Случаят „Кресчендо“

Моята твърде смела теза в началото ще бъде, че футуризмът всъщност се е родил по тези земи, на по-малко от 90 километра от Ямбол. Още по-точно – в късния октомври на 1912 г. по време на Балканската война, в българския военен лагер край Одрин. С помощта на военния кореспондент на френския вестник Gil Blas Филипо Томазо Маринети. Така че към скептичната забележка „нерде Ямбол, нерде Стамбул“ можем да прибавим и „нерде футуризъм, нерде Одрин“. Да уточним, че става дума за раждането на футуризма като практика, за първата му истинска литературна творба – поемата Zang Tumb.

Занимателно е да припомним какво е било нужно, за да се роди футуризмът като идея. Едно Бугати, двама велосипедисти и канавка. Годината е 1908-а, в автомобила е Маринети, велосипедистите нещо се пречкат и колата забива в канавката. През 1909 г. Манифестът на футуризма излиза в „Ле Фигаро“, алегорията със скоростния автомобил и канавката е в първите редове. Възхвала на бързината, движението, риска, машината, войната и нейната хигиена, смъртоносния скок и пр. На манифест и теория го докарва, но още я няма голямата творба на футуризма. Две освиркани пиеси, опит за роман, нищо. И тогава… се появява като deus ex machina… българският аероплан. Чудно е, че патриотите, които виждат само бомбардиращия български самолет, твърдейки погрешно, че е първи в света, са пропуснали още един повод за гордост. Но кой ти гледа авангард в една реалистически сложила се литература.

В началото на миналия век летящото чудо съблазнява младите балкански държави. Българският цар Фердинанд, който има редица грехове, но не може да му се отрече любопитството, е първият държавен глава в света, който лети със самолет още през 1910 г. Български офицери са разпратени из Франция, Германия и Русия да се учат на въздухоплаване. А след Триполитанската (Турско-италианска) война през 1911 г., когато за пръв път се използва самолет в бойни действия, българската армия решава, че това ще е новото супероръжие. Само че в навечерието на Балканската война през 1912 г. армията разполага с два сферични балона и авиационно отделение с един самолет, който, за зла участ, се повредил. Затова още в първите дни на мобилизацията тръгва трескаво пазаруване на самолети и през октомври край Одрин България вече има три самолета „Албатрос“, а за по-малко от година самолетният парк се увеличил с цели 29 най-различни модела.

В ранната есен на 1912 г. футуристът Маринети заминава за Балканите като кореспондент на френския вестник Gil Blas. Пътува с мощния си автомобил Изота Фраскини, 100 конски сили, както надлежно е отбелязал в своя късен мемоар „Една италианска чувствителност, породена в Египет“. Но точно в България, близо до София, автомобилът се разваля. Какъв футуризъм, каква скорост може да има при балканските пътища. Благодарение на тази повреда Маринети попада в кафе-ресторанта на хотел „България“, „където се опушваха и пиеха чай стотици журналисти, партийни лидери, писатели и брадати поети заедно със селячество с цървули със завит връх“. Автомобилът явно не може да се оправи, Маринети купува кон за 200 лири, който безцеремонно е взет на мобилизация от българския Генерален щаб. Останал и без тази едничка конска сила, спешен, той се принуждава да наеме с някакъв виенски журналист „в разтеклия се шоколад на един проливен октомври“ една каруца с два бивола. Човекът, който манифестно възпява скоростта, пада от сто конски сили до две биволски. На това място всеки обикновен футурист би се превърнал в класически реалист, но не и Маринети.

Седмица по-късно го виждаме по хълмовете на Тунджа, да премерва „в аеропоетични думи на свобода героизма, съдържан във вика „Петнанойе“, надаван през цялото време от българските и турските бойци, които с едно та та та на картечница и едно дзадзу дзадзу дзадзу…“ и пр. А сгрешеното „Петнанойе“ е, разбира се, страховитото „По пет на нож“, което също е сгрешена (или употребявана, но нелегитимна версия) на официалната команда „Напред, на нож“, но това е отделна история.

Така под целия хаос, гърмежи, викове и бръмченето на българския аероплан се раждат първите части на каноничната за футуризма поема ZANG TUMB. Същите тези дни Маринети става свидетел на първия боен полет на българската авиация, първи след бомбардировките над Триполи предишната година от италиански пилоти. Българският аероплан, един „Албатрос“ (немско производство), се вдига в небето на 16 октомври, единствения слънчев ден от началото на войната, и прави разузнавателен полет над Одрин. Лети се едва на 400 – 500 метра над града, над високите джамии на Одрин. Виждат се ясно армиите и цивилното население, което тичало от ужас под бръмчащото чудовище. Самото чудовище се движело с невъобразимата скорост от 70 км в час.

Нека си представим тази дървено-телено-платнена конструкция, сандъчето с двамата пилоти, без кабина, без парашути, с пърпорещ бензинов мотор точно над главите им. Да видим как прелита ниско и бавно над врага, който може директно да ги свали с пушките си. Отстрани на това летящо сандъче са привързани два коша със слама, а в тях „бомбите“, две най-обикновени ръчни гранати, каквито се ползват при сухоземен бой. Така изглеждал първият бомбардировач през онази 1912 г. Към края на полета пилотите хвърлили гранатите над железопътната гара Караагач. „Войниците долу се пръснаха като пилци и захвърлиха пушките си“, пише по-късно единият пилот. „И двете бомби не дадоха резултат“, отбелязва другият. Събитието обаче, което е документирано с дата и час в най-известната творба на футуризма, е хвърлянето на позиви (манифести) от въздуха над Одрин. Тъкмо Aeroplane Bulgare е озаглавена тази част от поемата с характерната за Маринети графика на страницата с вертикално изписани стихове и инкорпорирането на самия Манифест, хвърлен от един български аероплан на 30 октомври 1912 година в 5 часа вечерта.

Според военните архиви същият този полет влиза в историята с още нещо. Едно 15-годишно момиче, Райна Касабова, доброволка в полевата болница край Одрин, се качва заедно с екипажа и хвърля отгоре позивите над града с приканване към войската да се предаде. Това се оказва първото в света участие на жена в боен полет. Маринети едва ли подозира, че този „бавен сняг от малки манифести“, както поетично го описва в поемата си, е произведен от женска ръка.

Струва ми се, че колкото на шега, толкова и сериозно можем да кажем: към 5 следобед на 30 октомври 1912 г. един кръжащ аероплан и свободно падащите от него думи раждат директно идеята за parole in libertà. Буквалността на летящите надолу текстове може да се види графически на страниците на тази поема, след която впрочем полиграфията на книгите вече не е същата. И в случая „голямото бррррръмчене на един български моноплан (пла-пла-пла-пла-пла-пла)“ е изпропелирал в ухото на Маринети една нова поетика.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg