Живеем в система на безсистемието

Затормозяващото усещане за забавяне на хода, за потъване в подвижни пясъци, за липса на развитие и недостиг на случващо се, за липса на цел и бъдеще – всичко това тегне над малката ни професионална общност днес.

Слепена от кръпки на три политически настройки – социалистическа, либерална и консервативна; окопана в архаична среда, но спонтанно глобализираща се; дясно заявена, либерално заявена, но неизменно финансирана чрез преразпределение на публичен ресурс – днес, повече от всякога, общността ни прилича на невъзможен и произволно слепен Франкенщайн, копнеещ хем за хармонично единство на тялото си, хем за пълна независимост на всеки един от органите в него.

Тази система на безсистемието, йерархия на изравняването и равенство на привилегироването обитаваме днес. Опитваме се да я примирим със себе си, без да й се подчиним; да я ползваме, но да й бъдем в опозиция; да я имаме, но нямайки я.

Чудовището стои, затъва и не помръдва, а ние обстойно го обговаряме, коментираме, критикуваме, диагностицираме, анализираме.

Имаме гръмко заявено собствено мнение за него, но друг е днес въпросът: Какво да се прави?

Отново.

Бел. ред. – текстът на Явор Гърдев е към предстоящата дискусия „Какво да се прави“ в „Сфумато“, която е на 3 юли в рамките на Малкия сезон в театъра.