Живели едно време глухата Снежанка и сляпата Пепеляшка…

Глуха Снежанка, сляпа Пепеляшка и Рапунцел в инвалидна количка са принцесите, които населяват книгата „And They Lived… Ever After“ (И заживели… завинаги). В нея класически европейски приказки са били пренаписани от жени с увреждания, за да преобърнат представите на малките читатели за красотата, пише „Гардиън“.

За автори на книгата са били поканени жени от южна Азия. Инициативата е на активистката организация „Rising Flame“, която се бори за правата на жените с увреждания. Изданието се разпространява от „Харпър Колинс“.

„Когато хората с увреждания са скрити от света, това ни казва, че не заслужаваме да съществуваме, че тези истории не са за нас, че не заслужаваме любов и приятелство, нито щастлив край“, коментира Ниди Ашок Гойал, основателката на „Rising Flame“.

Поколения наред децата растат със схващането, че белезите по лицето или изкривяванията на тялото са страшни – това внушават персонажи като Гърбушкото от Нотр Дам или Звяра от „Красавицата и Звяра“, смятат авторите в книгата. Мотивация за издаването ú те намират след онлайн работилница, проведена от „Rising Flame“ през пандемията. В нея са били разглеждани начини класическите истории в литературата да бъдат пречупени през призмата на хора, диагностицирани с аутизъм, нарушено зрение и слух или ограничена мобилност.

Така например Парита Долакиа от Мумбай създава своята Рапунцел в инвалидна количка. Принцесата е с намален слух и е затворничка в кулата си, защото замъкът няма рампа. Друга авторка е Санчита Айн, адвокат от Върховния съд на Индия, която работи по своя версия на Пинокио. В нея представите за перфектното женско тяло са преобърнати през героинята Мариам – ученичка, чиято протеза на крака се удължава всеки път при изречена лъжа.

Повтаряща се тема в пренаписаните приказки е самотата – мотив, който резонира не само сред читателите с увреждания, но и сред всички останали, вярва Гойал.

„Обществото принизява хората до тяхното увреждане и всичко, което вижда, е бастун или количка – казва тя. – Забравят, че ние преживяваме същите човешки емоции като любов, приятелство, отказ или забавление. Ние също сме част от тъканта на обществото.“