Живите дават само на живия слава

Днес е Световният ден на поезията. Първият европейски лирик – Архилох (680 – 645 пр. Хр.), както и другите старогръцки поети, пише в различни жанрове (химни, елегии, басни, епиграми), но слава му носят преди всичко „ямбите“ (или „еподите“) – полемични стихотворения срещу представите на аристокрацията за чест, достойнство и посмъртна слава. Еподите му са страстни, обърнати са към конкретни хора и са породени от конкретен повод.

Запазена е малка част от тях – около 120 фрагмента.

Някои от стиховете му могат да бъдат четени в съвременен контекст, без ни най-малко да загубят от актуалността си.

***

Що каза старецът Ликамб?
Кой му ума отне?
По-рано беше мъдър, а сега
за всички граждани е станал
подигравка…

***

Мъртвият гражданин никога няма слава и почит.
Живите дават само на живия слава.
Няма по-лошо от участта на мъртвеца.

***

Виж, Главк, как бездната се мъти пак,
разтърсвана от морските вълни,
и над върха Гирейски как израства
огромен облак — буреносен облак.
Страх ни обхваща неочакван.

***

Взимай широката чаша,
тръгни по палубата
на бързия кораб.
Ти отвори този съд
и налей от червеното вино.
Трезвен да бъдеш на стража,
приятелю,
не е възможно.

Превод Борислав Георгиев