Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Живот като във фентъзи. Житията на св. св. Толкин и Пратчет

Толкин отпраща читателите в сякаш по-висок свят на изпълняващи се пророчества и елегично усещане за края на епоха на чудеса и величие, а Пратчет пишеше не просто смешно, а направо осъвременяващо фентъзи. Илюстрация: Грег и Тим Хилдебранд - Живот като във фентъзи. Житията на св. св. Толкин и Пратчет

Толкин отпраща читателите в сякаш по-висок свят на изпълняващи се пророчества и елегично усещане за края на епоха на чудеса и величие, а Пратчет пишеше не просто смешно, а направо осъвременяващо фентъзи. Илюстрация: Грег и Тим Хилдебранд

На българския пазар почти едновременно излязоха две книги, посветени на големи фентъзи-автори: „Тери Пратчет. Духът на фантазията” от Крейг Кебъл и „Толкин. Биография” от Хъмфри Карпентър. Новината е страхотна за всички почитатели на жанра, а защо не – и за тези, които по принцип обичат биографии и литературни изследвания. Английската школа има какво да предложи и в това отношение.

tolkien

Докато вече станалата класическа биография на Толкин е по-традиционно съставена, то книгата за Пратчет представлява сборник с повече или по-малко проницателни есета за различните негови книги, герои и цикли, плюс поглед към ранната му кариера и към мненията на писателя по няколко ключови теми като науката и смъртта. Преводът на Светлана Комогорова-Кóмата е похвално съобразен със съществуващите български издания, като се е наложило преводачката понякога да избира между две версии на една и съща Пратчетова книга у нас. Същото важи и за биографията на Професора, направен от Стела Джелепова. В това отношение и двете книги са прекрасен пример за добре свършена работа, уважение към досега съществуващата преводаческа практика и внимание към почитателите на Пратчет и Толкин. При автори, у които имената на персонажите често са игрословици, какъвто е случаят, това има огромно значение. Можем само да си пожелаем повече преводачи (и издателства) да действат толкова добросъвестно.

Толкин си остава един от бащите на епичното фентъзи, разказващо за героични подвизи и опиращо в емоциите и величието на европейските митологии, а Пратчет беше провокатор в жанра. Неговите книги са съзнателна пародия на фентъзи – затова кралете, магьосниците и чудовищата му често попадат в неловки ситуации вместо в титанични сблъсъци. Докато Толкин отпраща читателите в сякаш по-висок свят на изпълняващи се пророчества и елегично усещане за края на епоха на чудеса и величие, Пратчет пишеше не просто смешно, а направо осъвременяващо фентъзи. Той нарочно профанизира жанра и с това доближи героите му до нас. Не че у Пратчет няма магии и богове, но здравият разум и главологията (тоест психологията на мъдрите вещици) са по-важни. Толкин не си задава въпроса как функционира великият град Минас Тирит, а Пратчет непрекъснато споменава по нещо за икономиката на невероятния Анкх-Морпорк.

T_Pratchet

Обноските на Толкиновите благородници винаги са внушителни, докато у Пратчет не е изключено някой да си издуха шумно носа, да се спъне или да попита за чаша чай в най-тържествения момент, когато се решава съдбата на плоския като пица свят. Книгата на Кебъл обръща внимание на това. И същевременно отбелязва огромния пиетет, който Пратчет изпитва към наследството на Толкин. Верните читатели ще си спомнят десетки епизоди, в които Тери отдава почит на стария Толърс (може би най-вече появата на Ам-гъл във “Вещици в чужбина”).

„Тери Пратчет. Духът на фантазията” съдържа само една миниатюрна фактологична неточност: дребният волен народ на пиктсите (които са пикти, един вид „шотландски” дребосъци, а не обикновени пиксита) всъщност за първи път се появява на страниците на „Захапи за врата” от поредицата за ланкърските вещици, а не на „Волният народец”, първото томче от серията по-тийнейджърски книги за младата вещица Тифани. Но това по никакъв начин не намалява удоволствието от есетата на Крейг Кебъл.

Пратчет още е жив, когато „Духът на фантазията” е публикуван във Великобритания. Затова Кебъл не проследява последните месеци от живота на писателя. Но в книгата има вълнуващи страници за болестта на Алцхаймер, поведението на Пратчет в борбата със страданието и публичните му коментари по повод свободата и достойнството. Може би оттук можем и да си съставим известна представа защо един от най-трогателните Пратчетови персонажи беше и си остава именно Смърт. Смърт, лично име, нечленувано и с главна буква, а не просто смъртта като явление. И обяснява защо някои почитатели на Пратчетовия свят си купиха последната, посмъртно издадена книга, „Короната на овчаря” (все още непреведена у нас, както и Dodger), но така и не започват да я четат. След нея няма да има нови романи от Тери, а това е скръбна мисъл.

Вижте още: СМЪРТ ПРИБРА ТЕРИ ПРАТЧЕТ

„Тери Пратчет. Духът на фантазията” от Крейг Кебъл (прев. Светлана Комогорова, изд. „Прозорец”, 2016) и „Толкин. Биография” от Хъмфри Карпентър (прев. Стела Джелепова, изд. „Колибри”, 2016) са в книжарската мрежа.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg