Живот след смъртта. Пабло Неруда между гроба и масата за аутопсии

Сагата с трупа на поета Пабло Неруда продължава с ново съдийско решение. Магистратът по делото в Чили постанови тялото на твореца да бъде погребано обратно до тлените останки на третата му съпруга Матилде Урутия и с това да се сложи край на разследването за причините на смъртта на Неруда през 1973 г.

Близо две години останките на Пабло Неруда обикалят масите за аутопсии в лаборатории в три чужди държави, а от четири години светът се опитва да разбере дали смъртта му е била вследствие на отравяне.

Болният от рак Неруда, който е Нобелов лауреат за литература през 1971 г., е приет за болнично лечение през 1973 г. По онова време той готви 8 нови свои книги, които да бъдат публикувани в чест на 70-годишния му юбилей през 1974 г. Смъртта на поета обаче настъпва на 23 септември 1973 г. – 12 дни след преврата, при който Аугусто Пиночет налага военния си режим. Всичките 8 книги на Неруда са издадени посмъртно.

През 2011 г. бившият шофьор на Неруда Мануел Арая разкри пред мексиканското списание „Процес“, че поетът – дългогодишен член на Комунистическата партия на Чили, е бил убит с инжекция в стомаха от политическите си врагове, докато е лежал в болницата в Сантяго. През 2013 г. съдът нареди ексхумация на тялото на Пабло Неруда, за да се проверят твърденията на Арая.

Тлените останки бяха изследвани от експерти в Северна Каролина (САЩ) и Мурсия (Испания), като през ноември 2013 г. и от двете лаборатории дойдоха резултати, че няма данни за отравяне. Формално обаче разследването не бе прекратено.

На 21 януари чилийските власти обявиха, че възобновяват случая и наредиха нови тестове, с които вместо да се търсят следи от отрова, да се проверява за неорганични вещества или тежки метали, които биха могли косвено да причинят смъртта на Неруда. Допълнителни тестове бяха назначени и в лаборатория в Швейцария.

Сега съдията по делото Марио Кароза даде нови инструкции – тялото да се върне през април в гроба си близо до дома на поета в Исла Негра. Един от племенниците на Неруда обаче – Рудолфо Рейес, обжалва решението. Рейес, който е юрист, настоява да се направят всички възможни тестове преди трупът да бъде погребан отново. Той е уверен, че съмненията за убийство чрез отрова заслужват сериозно внимание.

Поддръжниците на тази теория отбелязват, че ден преди смъртта на Неруда му е предложено безопасно транспортиране от Чили до Мексико, където би представлявал по-сериозна политическа заплаха за военната хунта. Поетът решава да отложи заминаването.
Напомня се и още един факт – друг враг на режима на Пиночет, бившият президент Едуардо Фрай Монталва, умира в същата болница в Сантяго през 1982 г. след като изразява публично позицията си срещу диктатурата. Първоначално смъртта на Монталва е отдадена на септичен шок по време на рутинна операция. През 2006 г. обаче разследване показа, че той е бил елиминиран с иприт и талий.

Не всички от близките на Пабло Неруда обаче държат совалките с трупа му да продължават. Друг негов племенник – Бернардо Рейес, е доволен, че поетът се завръща в родината си. „Вдигането на шум за нищо и развиването на конспиративни теории най-после трябва да спре. Онези, които грубо се възползваха от показанията на един лъжлив свидетел за въображаемо убийство, трябва да си понесат последствията“, заявява той в остра декларация.

Повече от четири десетилетия след смъртта си, влиянието на Пабло Неруда в Чили е по-силно отвсякога. От началото на тази година влаковете в метрото в Сантяго са изписани с текстове от прочутата му стихосбирка „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (1924). В разгара си е и дебатът дали летището в столицата да бъде наречено на името на поета.