Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Животът, дами и господа, си вървеше, макар и назад…

Литературен площад: откъс от новата книга на Христо Бойчев „Полковникът птица“ - подарък за читателите на „Площад Славейков“

Христо Бойчев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Животът, дами и господа, си вървеше, макар и назад…

Христо Бойчев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Във времена, когато гледаме пролетта само през прозореца, жаждата за култура и отваряне към света става все по-силна. Все повече хора и институции, свързани с изкуството, започват да подаряват на своите почитатели достъп до творбите си, за да покажат съпричастие към извънредната ситуация, в която всички споделяме една и съща болка и тревога.

Наскоро наследниците на Йордан Радичков предоставиха безплатен достъп до електронна книга с негови разкази. Днес ви предлагаме редактирана специално за „Площад Славейков“ версия на новата книга на Христо Бойчев „Полковникът птица“ (2019), предоставена от автора.

Българските писатели, поети и творци във всякакви жанрове са винаги добре дошли в „Площад Славейков“, сега ги каним да се включат в „Литературен площад“.

Обратно броене
Христо БОЙЧЕВ

Уважаеми дами и господа,

Заклевам се да говоря истината и само истината!

Денят, в който се появих на бял свят, дами и господа, бе много печален. Бях на деветдесет и кусур и се връщах от отвъдното. Събуждам се и какво виждам? Болница, лекари, сестри: същото, както когато си отивах, но сега, за разлика оттогава, след всяка минута ми ставаше по-добре. На следващия ден бях още по-добре и ми махнаха системите. На третия ден напуснах болницата и ме откараха вкъщи, а линейката се движеше на заден ход. Ако все още не сте разбрали какво става, ще ви подскажа, че нещата се развиваха отзад напред и времето течеше обратно.

В началото се чувствах доста зле – но след няколко години вече гонех осемдесет. Бях изпълнен с надежда, защото идваха петдесет, четиресет и така нататък. Животът беше пред мен. И не само пред мен – с всички бе така.

Но какво, дами и господа, се беше случило?

Времето бе стигнало крайната си точка и бе тръгнало назад. Учените се скъсваха да обясняват как цялата Вселена се завъртяла изведнъж обратно и колко велик и съвършен бил Космосът, постигайки вечност чрез обратна повторяемост. Как сега светът влязъл в нов Мегахронос с обратен знак на времето и прочее и прочее. Но, както винаги, в науката всичко е хипотези. Важното бе, че животът беше пълен с надежда и всеки ставаше все по-млад. В този обратен живот никой не умираше. От кланиците изкарваха стада говеда и излитаха ята бройлери. Денят започваше с вечеря и свършваше със закуска. А как точно се хранехме, не е тема за естети, но всеки мегахронос си има своя естетика.

Появиха се в обратен ред и други от моето поколение – приятели, братовчеди, но се върнаха и такива като Майкъл Джексън, Фреди, Мадона, Мик Джагър и кой ли не. Всички се върнаха по реда си, но изброявам само знаменитости, защото със или без такива като мен е все едно. Светът очакваше с нетърпение появата на един от най-големите капацитети по физическата същност на времето, който дори бе предвидил всичко това. Поне така казваха… Та той „възкръсна“, ако мога така да се изразя, на инвалидна количка, както го помним, но така и не успя да обясни всичко. Отначало започна обясненията си с теорията за пулсиращата Вселена.

Преди 14 милиарда години чрез Началния взрив от космическа черна дупка се зародила Вселената и започнала да се разширява. Но енергията на взрива се изчерпала и разширението спряло. Започнало свиване и от този момент времето тръгнало обратно. Това е. И така след 14 милиарда години свиване пак щяла да се смали до черна дупка, от която щял да последва нов Начален взрив и всичко пак ще се повтори отначало.

Така били нещата уж… Това в най-общи линии успя да обясни светилото, когото смятаха за втори след Нютон. И още нещо: този цикъл се повтарял вечно. Така че никой не знае колко пъти вече е бил на този свят и колко пъти още ще бъде – с други думи, и идеята за прераждането излезе вярна.

Такива ми ти работи с науката…

А животът, дами и господа, си вървеше, макар и назад… Маса народ излезе от гробищата и продължаваше да излиза. Моето появяване беше още в началото и всичко изглеждаше необикновено. Посрещаха ни на бял свят тържествено: фанфари, ангели в бели нощници… Цял клон на индустрията се разви. Агенции предлагаха ангелски хорове, венци, звезди в ролята на Господ и какво ли не още. Пълен кич, разбира се. Но постепенно ритуалът се банализира и стана делнична процедура…

Светът, уважаеми дами и господа, вече се въртеше с пълна сила, макар и обратно. Бизнесмени от шоуто отсега започнаха продажба на билети за разпването на Христос. Изкупиха се веднага и на следващия ден цените скочиха двойно. Като най-добри търговци, ги изкупиха евреи и се очакваше на разпването да присъстват само такива – както впрочем си е било и тогава. Никой не може да промени историята.

Развихрени фантасти описваха връщането на Хитлер, Гьоринг, Сталин и прочие. Очакваше се голям демографски бум на евреи от Холокоста, което не се харесваше дори и на евреите. Без Холокост веднага щели да излязат от мода и полека-лека, след няколко хиляди години, щели да стигнат обратно до робството в Египет, както си го пише в Библията.

А аз ставах все по-млад. Неприятно беше само това, че на всяко първо число връщах пенсията си, но пари имаше достатъчно: всеки ден връщахме в магазина продукти и получавахме обратно парите си…

Появиха се на бял свят както следва: през 2005-а – папа Йоан Павел Втори, през 2 и 4-та – Ясер Арафат, през 2 и 3-та – Чарлс Бронсън… Да изреждам ли още, господа, или мога да спра? Благодаря, спирам, а то и смисъл няма да се изброяват всички. Впрочем и тогава това вече не забавляваше никого: нищо не беше новина – всичко се бе случило веднъж, макар и в другата посока на времето, и се очакваше огледалното му появяване. Всеки можеше да прочете в старите вестници какво ще стане утре. Всичко, което предстоеше, беше предварително известно, включително и което престои на всеки един от нас. Това обаче обезсмисли живота.

И така възникна „Комплексът за предопределеност“. Всеки знаеше бъдещето си, дами и господа, и животът стана скучен и безсмислен. Нямаше изход от предизвестеното бъдеще. Да знаеш кога ще напуснеш живота е зловещо. Никой не можеше да промени деня на своето раждане, тоест деня на изчезването: смъртна присъда, както и да го тълкуваш. Денят на „екзекуцията“ се знаеше от дневниците на родилни домове, общински регистри, военни ведомства и прочие. Настъпи масов страх от информация. Хората бягаха в комуни в планините, но информацията е зараза, която се предава от човек на човека. Дори и в тези комуни биографията на всеки беше публична тайна и накрая някой ти я съобщаваше.

Апатията от известността прерасна в агресия, а агресията в масово рушене. Първата фаза започна с нощен вандализъм по гробищата. Нарекоха го „Бунт срещу първата дата”. Отначало заличавахме от надгробния камък само първата дата на раждането. Но отчаянието нарастваше и започна тотално рушене на паметниците, за да не могат да се правят дори и справки в публичните регистри по името на погребания… Да, прекалено беше, признавам! Надгробният камък е базов документ все пак. Идентификацията се базираше на това – от кой гроб си излязъл. Църквата беше в ужас как ще идентифицира един ден Св. 40 Мъченици! Как ще разбереш без надгробна плоча дали там са 40-те светци или 40-те разбойници на Али Баба? Пълен хаос беше и тогава, както и сега…

Но това дотук е нищо, уважаеми дами и господа. Защото започна и Втората фаза на бунта, вече с открито гражданско неподчинение и масови аутодафета. Събирахме се на огромни тълпи, нападахме учрежденията и горяхме архивите. Атакувахме и военни ведомства, но там срещахме въоръжена съпротива и акциите прерастваха в кървави стълкновения.

След държавния архив дойде ред на публичните библиотеки. Всичко, що бе отпечатано и съдържаше информация, бе изгорено. Та нали точно там, в книгите, пишеше: Уилям Шекспир, роден 1564-а – умрял 1616-а, Лев Толстой, 1828–1910… Нали и те щяха да се появят един ден и автоматично ще бъдат лишени от жизнена мотивация? Какви аутодафета бяха, какво чудо! Невероятно зрелище беше кладата пред Пекинската библиотека. Пламъците надвишиха сградата. Десетки булдозери нариваха тонове класика, пергаменти и папируси, а насреща десетки пожарни коли овладяваха гигантския пламък. Гасяха, за да спасят от пожара не книгите, а града. Най-отчаяните се хвърляха в огнената стихия, минаваха от край до край през пламъците, катереха се по огнените хребети като митични саламандри, но уви – никой не можеше да умре преди предопределения му ден и час и му оставаха само мъките. Накрая Военновъздушните сили овладяха стихията с бомби от въглероден диоксид…

***

И така след 30-40 години нишката на директната памет бе прекъсната. Появиха се нови поколения, които нямаше откъде да научат нещо за себе си и полека-лека утихна и тази революция. Хората изтрезняха и както след всяка революция, започнаха да съжаляват за разрушеното.

Така беше.

Да, така беше…

***

Навлязохме на заден ход в XX век. Много изчезнали неща се появиха, но и много съществуващи изчезнаха. Изчезнаха държавите Украйна, Хърватска, Македония… Изчезна тунелът под Ламанша. Изчезнаха „Индиана Джоунс“ и „Хари Потър“. Нямаше ги вече и „Междузвездни войни”…

***

На 31 август ’97-ма, в един през нощта, от смъртоносна катастрофа в тунела Pont de l’Alma се върна на света и трийсет и шест годишната лейди Даяна. Току-що оживели с приятеля си Доди ал Файед, те се върнаха на вечеря в „Риц“, наслаждавайки се тайно на любовта си. Но този весел живот не продължи дълго за нея – само след месеци беше възстановен ужасният ѝ брак с принц Чарлс. Но Чарлс пък ставаше по-млад и по-приветлив, връзката им с годините укрепваше и завърши с грандиозна кралска сватба като в приказката за Пепеляшка….

Животът обаче не е като приказките. От 1990-а започна бавна, но сигурна реставрация на комунизма. Компютрите, слава богу, изчезваха. Бъдещето принадлежеше на пишещите машини, а най-авангардните писатели вече пишели с писалка.

***

През 1975-а започна и Виетнамската война. Виетнамците събираха напалм в джунглата и го мятаха в американските самолети, а те си го отнасяха обратно в САЩ. Там го рециклираха в петрол, който връщаха на арабите и си вземаха обратно милиардите. Америка винаги печели, както и да обръщаш света…

На 9 май ’45-а година Германия отписа капитулацията си и започна на заден ход Втората световна война. Руснаците смъкнаха червения си флаг от Райхстага и с тежки улични боеве се оттеглиха от разрушения Берлин. След девет дни, като феникс, от пепелта възкръсна Хитлер, отръска се и започна бавно да изтласква руснаците от Европа. Един след друг се възкръснаха от руините Берлин, Кьолн, Хамбург, Дрезден…

Прекрасни градове! Руснаците отново бяха натикани в Сибир и Германия ликуваше. По цяла Европа звучеше „Лили Марлен“. Но след Сталинград настъпи обрат. Руснаците започнаха светкавична война, наречена блицкриг, и на 11 юни ’41-а отблъснаха германците от границата на Съветския съюз. Оттам ги поеха поляците. Галопирайки на заден ход, полската кавалерия за две седмици изрита германските танкове от свещената полска земя. Немците се прибраха вразумени в Германия и Европа придоби своя идиличен пейзаж с едноетажни къщички и крави по ливадите…

Да. Така беше…

Но Фюрерът продължаваше да крещи по многохилядни сборища. Славата му беше в апогея си. Милиони крещяха с него и мечтаеха да го докоснат. Записах си в бележника да се запозная с него, когато стане неизвестен и достъпен. Интересуваше ме само като феномен. Той покрещя още десетина години и завърши като самодеен рисувач. Повече никой не спомена за него, което показва, че и проклятието „Херострат да бъде забравен“ също е спомен от обратен мегахронос, а не сегашния, в който подпалвачите са обречени на безсмъртна слава.

1 2Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90