Животът е сън в първия ден на 2015-а

Пусто бе в София в първия ден на 2015 година. Малцина столичани се осмелиха да излязат след празниците по улиците на града и да поемат на малки глътки мразовития въздух на първи януари. Вкочанени преспи проскърцваха шумно под стъпките на неколцина циганчета със сурвачки. За да ни припомнят старата българска традиция, те се бяха приготвили със заклинания за здраве, както и за възможността да ни наложат с лъскави пръчки, обвити в евтин станиол. Редките минувачи процеждаха в отговор късо „не“ през облака гореща пара от дъха им. Наблизо, на площада пред Националната галерия, работници събираха остатъците от веселбата в последната нощ на старата година. Жълтите павета лъснаха под зимните ласки на слънцето, опаковани в тънък лед и скрежест. Животът и тази нова година започна като насън.