„Животът на чернокожите има значение“ днес. Как започва всичко

Робството в САЩ е премахнато на днешния ден през 1862 г., след като Ейбрахам Линкълн успява да убеди Конгреса да гласува закон за отхвърлянето му. Едва на следващата година е подписана и прокламация за освобождаване на робите. Юридически въпросът е приключен през 1865 г., след края на Гражданската война, а истинското равноправие още не е дошло.

Все пак на фона на днешните събития в Америка и по света, когато множество чернокожи издигат лозунга „Black Lives Matter“ (Животът на чернокожите има значение) и протестират, е интересно да си припомним как започва всичко.

В края на август 1619 г. английският пиратски кораб „Белият лъв” акостира до нос Комфорт в залива Чесапийк. На борда според запазени документи се намират „20 и повече африканци”, заловени от пиратите при нападение над португалски роботърговци. Португалците отвеждали пленниците си в едно от пристанищата на днешно Мексико.

Тъмнокожите от „Белият лъв” са първите африканци в историята, които стигат до бреговете на колониална Вирджиния. Всички те са от Ангола. Пиратите ги заменят срещу храна и стоки. Така преди 400 години в историята на англоговоряща Америка се случва важно събитие, което ще отекне задълго в историята на страната. Така възниква робството, което ще продължи повече от две столетия.

До 1866 г. от Африка в Америка са отведени между 12 и 14 млн. души, гласи статистиката. Не всички успяват да преминат през тежкото пътешествие – живота си губят между между 1,2 и 2,4 млн. До бреговете на американския континент достигат едва 10,7 млн. мъже, жени и деца. Повечето африканци попадат в Бразилия и на Карибите. В САЩ влизат около 400 хил. души.

Първоначално статусът на африканците не бил ясен – формално те не били нито наети слуги, нито роби. За пръв път робството е легализирано през 1641 г. в щата Масачузетс. През 1662 г. във Вирджиния е приет закон, според който децата на робите също са роби. Към средата на XIX век робското население в САЩ е вече около 4 млн. души.

Причината робската институция да се затвърди в Америка е така наречената „триъгълна търговия” – търговският обмен между Африка, Европа и Новия свят. Европейски кораби отнасяли в Африка тъкани, оръжие и метал, продавали ги или ги заменяли директно за тъмнокожи пленници, които доставяли като жива стока от западноафриканските пристанища до Северна и Южна Америка. Много роби работели на американски плантации, където се отглеждали захарна тръстика, ориз, памук и тютюн – това се търсело на европейските пазари.

По-голямата част от днешните афроамериканци са потомци на коренни жители на Ангола, Гана и Сенегал. Най-много били анголците – почти четвърт от всички африканци в Северна Америка. Река Куанза, вливаща се в Атлантическия океан недалеч от столицата Луанда, в онези времена била важен търговски път. Хората, живеещи по бреговете ѝ, често попадали в плен и ставали роби. Отвличали ги техни събратя, които продавали робите на европейските търговци.

Евтината и на практика безплатна работна сила станала основа за оцеляването на американските колонии, които през 1783 г. провъзгласили независимостта си от Великобритания. Към 1860 г., малко преди началото на Гражданската война, четирите милиона американски роби стрували общо около 3,5 млрд. долара и били най-сериозният актив на американската икономика. Практически те стрували повече, отколкото всички други отрасли накуп. Според робовладелския кодекс, приет във Вирджиния, те се приравнявали към недвижимото имущество. Собственикът имал право да убие роб за неподчинение. В южните щати робите работели в селското стопанство, а на Север изпълнявали функция на домашни прислужници и квалифицирани работници.

Вирджиния станала първата английска колония, в която през XVII в. докарали роби. Но и „началото на края” на робството също започнало във Вирджиния. През май 1861 г., месец след началото на Гражданската война, в която 11 щати от робовладелския Юг се изправили срещу промишления Север, трима вирджински роби, собственост на Конфедерацията, избягали във военна крепост в порт Хемптън, който бил под контрола на федералното правителство, и поискали убежище. Главнокомадващият генерал Бътлър ги обявил за „военна плячка”, като по този начин ги спасил от връщане на противника. Това се разчуло и хиляди афроамериканци избягали в крепостта по време на войната. Именно това събитие създава възможност за последващата отмяна на робството.

След като президентът Линкълн издава „Прокламация за освобождение“ половин година след като е отменил робството, всички лица, „задържани като роби” в рамките на Конфедерацията, били обявени за свободни хора. 14-ата поправка на Конституцията ги обявила за граждани на САЩ през 1866 г.

През 2011 г. крепостта в порт Хемптън е записана от президента Барак Обама в списъка на националните исторически паметници на САЩ.