Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Живото море на Александър Секулов

Поетът издаде нова книга със стихове - напевни, пълни с онази сладост на думите, която кара четящия да иска да продължи на глас

Александър Секулов. Снимка: БГНЕС - Живото море на Александър Секулов

Александър Секулов. Снимка: БГНЕС

„Море на живите” излезе донякъде неочаквано в самия край на годината. Малката книга от едва 36 страници още само със заглавието си напомня за други пространства – места на усилията и смъртта (и то на усилията, полагани въпреки неизбежното наближаване на смъртта), пречупени през литературното съзнание, опиращо се в митологичния речник. Кои са живите? Може би онези Живи, които живеят на острови отвъд морето, ако се опитаме да четем Секулов през едно по-скоро келтско разбиране.

more

Текстовете са освежаващо богати на фона на литературната мода, завладяла нашия лирически пейзаж, да се пише непременно кратко. Най-голямата похвала за много поети е, че пишат късо, „изчистено” (а какво клише е това определение) и сякаш без спомен за това, че и преди тях е имало литература. Александър Секулов ни дава съвсем други стихове – напевни, пълни с онази сладост на думите, която прави четенето удоволствие и кара четящия да иска да продължи на глас, както се е правело някога.

Тук има и нещо от Йейтс, и много от героичния етос на Ахил и Кухулин, атмосфера на топлина, слава и нетрайност. Осъзнаването, че цялата красота е преходна, не намалява нейното страстно преживяване, а само му придава изискан, премерен драматизъм. Има нещо много мъжествено в тази поезия.

„Море на живите” от Александър Секулов е издание на „Изток-запад”.

Море на живите

Море на живите, дошло е време да се вържем към галерата, ръцете ни да врастнат във греблата,
гръбнаци да превием, да напрегнем мишци, да смръщим бронзови чела и да запънем ходила –
в труда да търсим радост, щом друга радост не е постижима, щом друга радост не е отредена,
море на живите, какво от туй, че китките кървят и ходила, чела и бицепси, та чак очите
са кървави, ако водата гладка разсичаме като сияйна мисъл, която води в път,
море на живите, на вечните гребци от трюмове и пейки, певци и роби, пазители на ритъма
с огромни тъпани, моряци с насмолени длани, войници с копия и пълководци,
море на живите, следете ритъма, не изоставайте, не изоставяйте, макар да е тъй явен края,
но още удар със веслата, но още дъх, но още дух, но още ритъм, макар да е съмнително,
че има смисъл, но само ритъм, удар със весло, вълна, море на живите, което се обръща –
огромно – върху нас – с останки от предишни светове, с мълчание непоносимо, но с тъй
необяснима прелъстителност, море на живите, вълна подир вълна, дордето станем
мида, водорасло, пясък, люспа, пяна, море на живите дордето се превърнем

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90