Жорж Батай: Злото и литературата са неделими

Единственото запазено телевизионно интервю с философа и писател Жорж Батай е от 1958 г. и е за неговата новоиздадена тогава книга „Литературата и злото“. По време на разговора Батай разказва за връзките между литературата и злото, за вината на писателя и за мъчението, пред което трябва да постави своя читател, за Бодлер и Кафка.

– Първо искам да Ви попитам за заглавието на тази книга. За какво зло говорите?

– Смятам, че има два противоположни типа зло. Първият е отнесен към необходимостта дейността на човека да се движи напред и да се постигат желаните резултати. Другият съдържа съзнателно нарушаване на фундаментални табута – например табуто срещу убийството или срещу някои сексуални практики.

– Името на книгата означава ли, че зло и литература са неделими?

– Да, така мисля. Може да не е много ясно изначално, но за мен, ако литературата стои настрана от злото, тя рязко става скучна. Това навярно звучи изненадващо. Въпреки това, мисля, че се разбира, че литературата трябва да е мъчение, мъчение, основано на нещо, отиващо в грешна посока, нещо, което несъмнено ще се изроди в много зло.

Когато принудиш читателя ти да види това, най-малкото го поставиш пред възможността за история с лош край за героите, за които е загрижен (сега опростявам какво са романите), когато читателят е в тази неприятна ситуация, резултатът е напрежението, което прави литературата нескучна.

– Т.е. писателите, всеки добър писател, е виновен, когато пише?

– Повечето писатели не са наясно с това. Но аз мисля, че съществува дълбока виновност. Писането е обратното на работенето. Това може да не звучи логично, но все пак, всички тези увлекателни книги са усилия, насочени срещу истинската работа.

– Бихте ли назовали един или двама писатели, които се чувстват виновни от писането и които се чувстват като престъпници, защото са писатели?

– Има двама, за които аз съм писал в моята книга, те са типични примери в това отношение. Това са Бодлер и Кафка. И двамата знаят, че са на страната на злото и следователно са виновни. За Бодлер това е ясно от факта, че той избира заглавието „Цветя на злото“ за най-интимните си творби, за Кафка е дори по-видно. Той мисли, че когато пише, действа срещу желанията на своето семейство и оттам се поставя във виновна позиция. Факт е, че семейството му е вменило, че е лошо да прекара живота си пишейки, че правилното нещо е да посвети живота си на търговията и ако прави нещо различно, значи прави нещо зло.

– Но ако да си писател означава да носиш вина за нещо, тогава за Кафка или Бодлер не е било много отговорно да са писатели. Това е била повелята на родителите им. Това усещане за вина за тях е нещо детинско. Вие мислите, че Бодлер и Кафка се чувстват виновни, че се държат детински, когато пишат?

– Мисля, че е много ясно, дори те го казват. Те чувстват, че са били в същата ситуация като деца пред родителите си. За дете, което е било непослушно и което вследствие е било гузно, защото мисли за обичните си родители, които винаги са му казвали какво да не прави, да направи нещо зло е най-силното усещане на света.

– Ако литературата е детинска, ако писателите са виновни заради това при писането си, това не значи ли също, че литературата е незрялост?

– Мисля, че има нещо същностно инфантилно в литературата. То може да изглежда несъвместимо с възхищението, което човек питае към нея и което аз също споделям. Но вярвам, че е дълбока, фундаментална истина, че не може напълно да разбереш какво означава литературата, ако не си подходил към нея от гледната точка на дете. Което не значи да я гледаш от по-ниска перспектива.

– Написахте книга за еротизма. Мислите ли, че еротизмът в литературата е инфантилен?

– Не съм убеден дали литература се разграничава от еротизъм в това отношение, но мисля, че е много важно да се осъзнае инфантилният характер на еротизма по принцип. Да изпитваш еротизъм е да си очарован като дете, което иска да се включи в забранена игра. Мъж, омаян от еротизма, е като дете пред родителите си. Той е уплашен какво може да му се случи и не спира, докато има причина да се страхува. За него не е достатъчно само да прави онова, с което нормалните възрастни се задоволяват. Той трябва да бъде ужасен. Трябва да открие себе си в същата ситуация, в която е бил като дете, в постоянния уплах да му се скарат и дори да го накажат по непоносим начин.

– Може би създадохте впечатление, че осъждате тази незрялост. Време е да се върнем към заглавието на Вашата книга „Литература и зло“. Вие не осъждате нито литературата, нито злото. Можете ли да ни кажете повече за идеите в книгата?

– Със сигурност е предупреждение, че има опасност. Но може би, когато осъзнаеш опасността, имаш добри причини да се конфронтираш с нея. Аз мисля, че е важно за нас да се изправяме срещу опасността, която е литературата. Смятам, че е много голяма, реална опасност, но не си мъж, ако не се изправиш срещу нея. В литературата можем да видим човешката перспектива в нейната цялост, защото тя не ни пуска, не ни позволява да живеем без да видим човешката природа в най-насилническия ѝ аспект. Само трябва да си помислите за трагедиите, Шекспир, има много примери в същия жанр.

И накрая, литература е онова, което прави възможно за насда разберем най-лошото и да се научим да се борим с него, да го побеждаваме. Накратко, човек, който играе, открива в играта силата да овладее ужаса в нея.