Прекрасните картини на Жорж Сьора, основани на грешни научни теории

Последователите му мразели да ги наричат „поантилисти”

Жорж Сьора, „Неделен следобед на остров Гран Жат“, 1884-1886 г. Снимка: Чикагски арт институт/Уикипедия - Прекрасните картини на Жорж Сьора, основани на грешни научни теории

Жорж Сьора, „Неделен следобед на остров Гран Жат“, 1884-1886 г. Снимка: Чикагски арт институт/Уикипедия

Създателят на поантилизма, една от най-видните фигури на постимпресионизма – Жорж Сьора – е роден на днешния ден, 2 декември, през 1859 г. В краткия си живот (Сьора умира едва 31-годишен) той успява да създаде нов стил в изобразителното изкуство, да проправи нов път и да си гарантира вечност.

Сьора бил близък с много импресионисти, но избрал собствен път, който го отвел до следващия етап в развитието на изобразителното изкуство. С времето той става един от лидерите на постимпресионизма, една от най-ярките му фигури.

Особено голяма е ролята му за формиране на неоимпресионизма – течение, което в духа на епохата на рационализма се опитва да съчетае творческото вдъхновение с достиженията на науката. То съществува за кратко, но успява да повлияе силно върху развитието на изобразителното изкуство.

Сьора бил добре обезпечен финансово и това му позволявало да експериментира и да се посвети на търсене на собствен стил. Възхищавал се от рисунъка на Енгър, от колорита на Дьолакроа, от „барбизонската школа” и импресионистите. Едновременно с това четял много и живо се интересувал от научните открития в областта на цветовете и най-новите естетически системи. Настолна книга му била „Граматика на рисунката” на Шарл Блан. В нея авторът твърдял, че художникът трябва да „запознава зрителя с природната красота на нещата, разкривайки вътрешния им смисъл, чистата им същност”.

Подобни твърдения отдалечавали Сьора от импресионизма, който се стремял да запечата мига, но се стремял към вечност. В търсене на мига, смятал Сьора, импресионистите пренебрегнали най-важното – основите на композицията. Самият той бил свръхотговорен към въпросите на композицията, планирайки внимателно всеки детайл на платното и опитвайки се, базиран на научните изисквания, да намери неговото „единствено възможно място”.

Главна роля в това играели цветовете. Сьора изцяло се доверявал на теорията на Мишел Шеврьол, че всеки цвят показва себе си най-добре в противопоставяне с допълнителен цвят. Но пък всички цветове губят интензивност, ако са смесени върху палитра. Сьора продължил да чете по темата и извлякъл собствения си подход от научните изследвания върху цвета. Пол Синяк разказвал, че когато трябвало да положи върху платното дори една мазка, Сьора „изпъстряше с ред разноцветни точки капака на кутията за пури, която използваше вместо палитра.

След това художникът нанасял върху платното ситни точки чист цвят, като внимателно следял боите да не се смесват една с друга. Тази техника била наречена „дивизионизъм”. При Сьора тя е доведена до висша степен на сложност и съвършенство. Художникът не се нуждаел нито от линии, нито от контури, като създавал всяка форма или сянка с помощта на голямо количество точици. Така се постигала и дълбочина на изображението – точките на формите на преден план били по-големи и постепенно намалявали при отдалечаване в перспектива. Любопитни ефекти се получавали, когато точките били нанасяни в различна посока.

Според Сьора, не художникът с четката, а зрителят трябва да смесва цветните точки в жива оптична гама. По-късно се оказало, че Сьора донякъде е грешал, като е работил по научни данни, които впоследствие били опровергани. Но все пак резултатът от тази грешка е забележителен – богатите и блестящи цветове на Сьора могат да се усетят дори в репродукции.

Освен „дивизионизъм”, техниката, измислена от Сьора, е наричана и с други имена. Самият художник предпочитал „хромолуминаризъм”, но това така и не било възприето. Повечето художници, работещи по този начин, предпочитали „дивизионизъм” и ненавиждали другото ѝ име – „поантилизъм”. Всъщност истинските поантилисти рисували с подобна техника, но със смесени цветове. Последователите на Сьора изпадали в ярост, когато ги наричали „конфетисти” („бонбонисти”). Едва след смъртта на Сьора се появява наименованието „неоимпресионизъм”.

Характерна особеност на стила на Сьора бил неподражаемият подход в изобразяване на фигурите. Враждебните критици често наричали персонажите му „картонени кукли” или „безжизнени карикатури”.  Сьора опростявал формите съвсем целенасочено. Стремял се да достигне ефекта на нещо извън времето и преднамерено стилизирал фигурите като древногръцки фрески или египетски рисунки. В едно от писмата си той пише:

„Искам да доведа фигурата на съвременния човек до нейната същност, да заставя хората да се движат като във фреските на Фидий и да ги разположа в хроматична хармония”.

До голяма степен той успява в това.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах