Журналистиката – генерална репетиция за голямата литература

Знаете ли какво е общото между Ърнест Хемингуей, Джордж Оруел, П.Г. Удхаус, Хънтър Томпсън и Стиг Ларшон, освен че са прочути писатели? Били са журналисти, преди да се посветят изцяло на литературата или са останали такива през целия си живот, някои дори отразявайки новините от сърцата на военни конфликти. Мнозина никога не преминават границата от журналистиката в литературата, но има и някои, които правят голямата крачка без колебание.

Чарлс Дикенс през 30-те години на ХХ век, когато едва е надхвърлил 20 г. и дори няма формално образование, става политически журналист, отразява парламентарни дебати и обикаля цяла Великобритания при предизборни кампании. До края на живота си писателят списва и/или редактира различни журнали и вестници – което ни най-малко не му пречи, а навярно и дори му помага, да напише 15 романа, 5 новели, стотици разкази…

Първата работа на Греъм Грийн е била като редактор в „Таймс“, а преди да се захванат сериозно с литература с журналистика са се препитавали още Сюзан Зонтаг, Майкъл Конъли, Джоан Дидиън. Преди мистериозната си смърт шведът Стиг Ларшон, създал световноизвестната трилогия „Милениум“, е разследващ журналист, което и активно използва в прозата си. Репортери в прочути вестници са били и вече класически автори като Марк Твен, П. Г. Удхаус…

Първата работа на Греъм Грийн е като редактор в „Таймс“.

Много от тях разчитат на години опит, в който са обхващали различни новинарски ъгли – от престъпността, политиката, културата, обществото. В крайна сметка, репортерите в същината си са писатели – писането е границата на занаята им, имат нужда от запленяващо предаване на историите, събиране на отделните парчета в едно цяло, привличането на читателя до края на съответния текст.

Сред най-радикалните журналисти писатели навярно е Ърнест Хемингуей, известен с отразяването на военни конфликти. Американецът, десетилетия преди да получи Нобелова награда за литература, е в сърцето на Първата Световна война. В края на 30-те години пък предава от Гражданската война в Испания – след завръщането си оттам написва една от най-великите си творби – „За кого бие камбаната“.

В Испания за войната по това време е и Ерик Артър Блеър, който се сражава на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. Артър Блеър, разбира се, е далеч по-известен като Джордж Оруел, също дългогодишен журналист и редактор.

Джордж Оруел се сражава във войната, която Ърнест Хемингуей отразява.

След 1945 г. той се занимава предимно с работа за журналистически издания – най-вече за „Трибюн“, „Обзървър“ и „Манчестър Ивнинг Нюз“, но пише и за малки специализирани политически и литературни издания. Когато е най-активен в сътрудничеството с „Обвървър“, всъщност той написва „Животинската ферма“ и замисля идеите и структурата на магнум опуса си „1984“.

Едно от лошите момчета на литературата, Хънтър Томпсън, създава нов жанр в журналистиката – гонзо. Кръстникът му, критикът Браян Кардозо, обяснява, че в ирландския сленг терминът назовава последния човек от компанията, който стои прав след цяла нощ пиянски маратон.

В жанра, най-добре видим в романа на Томсън „Страх и ненавист в Лас Вегас“, репортерът участва непосредствено в отразяваните събития – той води повествованието от първо лице, не пести груба лексика и преувеличени оценки, използва личните си опит и емоции, за да подчертае основния смисъл на събитията.

Хънтър Томпсън създава нов жанр в журналистиката.

И така, писането на книги изглежда като логична стъпка за някои журналисти – особено за най-добрите от тях. В крайна сметка със смута в съвременната журналистика, литературата изглежда очевидна алтернатива.

„Безкрайно обичах журналистиката. Но напрежението, здравословните проблеми, възрастта и спадналият интерес към печатните медии означаваха, че е време за следващата стъпка – пише писателят Уилям Дитрих, вече автор на 15 книги. – Навярно е по-лесно да си останеш журналист. Но някои ги засърбява. А ако трябва да се почешеш, просто го знаеш.“

Разбира се, не може да не отбележим и един от най-нашумелите европейски писатели в момента – шведът Юнас Юнасон, автор на бестселърите „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ и „Неграмотното момиче, което можеше да смята“. След като завършва университет, той работи последователно в две печатни издания до 1994 г., а през 1996 г. основава своя медийна компания, която в един момент нараства до 100 служители.

Юнас Юнасон е бил не просто журналист, а и собственик на медийна компания.

През 2003 г. Юнасон спира работа, след като претърпява две тежки операции на гърба, причинени най-вече от стреса и претоварването с работа. Някъде по това време и 42-годишният журналист скача през прозореца и изчезва в света на литературата.