Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Златен прах от кабаре във Военния клуб

Носталгия и сатира с Людмил Ангелов, Ина Кънчева и Ицко Финци в първия концерт от фестивала „Пиано Екстраваганца“

Овации за Ина Кънчева, Людмил Ангелов и Ицхак Финци във Военния клуб. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Златен прах от кабаре във Военния клуб

Овации за Ина Кънчева, Людмил Ангелов и Ицхак Финци във Военния клуб. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

От годините на прочутите кабарета в Париж и Берлин е изтекъл повече от един век, духът и значението на онези нощни заведения са си отишли – останали са само песните, с безгрижието, лиричността, остротата, драматизма, а понякога и със злободневието, създавани от големи композитори и поети. В петък вечерта Людмил Ангелов, Ина Кънчева и Ицхак Финци възкресиха чара на онова време в столичния Военен клуб с носталгичен музикално-сатиричен спектакъл, наречен „Огледалото“.

Пианистът, певицата и комикът върнаха публиката в атмосферата от картините на Тулуз Лотрек, с музиката на Ерик Сати, Курт Вайл, Уилям Болкъм, Стивън Зондхайм и Самуел Барбър. Направиха го не на сцената в голямата зала на Военния клуб, а в дъното ѝ, край голямото старо огледало, в обстановката на привиден артистичен безпорядък от 20-те години. Зоната на артистите бе „очертана“ от килим, посипан със златисти конфети, на който всеки един от тримата си имаше свое място, декорирано с необходимите за шоуто аксесоари.

Ицхак Финци бе не просто конферансие, актьорът още преди началото бе сред публиката, влизаща с чаши френско с „магия“ на дъното – светеща в червено лампичка, може би алюзия за Плас Пигал, квартала с червените фенери в Париж, в близост до най-прочутото кабаре, „Мулен Руж“. Финци бе подготвил цял арсенал от музикални инструменти и остроумия, които представяше с пристъп на вдъхновение във всяка пауза между изпълненията на Людмил Ангелов и Ина Кънчева. И уж просто четеше текстовете на предстоящите песни, но в негово изпълнение те се превръщаха в поезия. Трогателни и шеговити бяха и включванията му с цигулката, с триола и с още необичайни „свирки“.

В шегите на Ицхак Финци винаги има малко тъга. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ина Кънчева и Людмил Ангелов трудно запазваха самообладание на историите на Финци. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ина Кънчева е оперна певица, тя обаче съумя да се впише в стилистиката на шансона, напомняйки с драматичните си жестове на звезди като Марлене Дитрих. Кънчева показа отлична дикция в изпълнението на песни, подбрани съобразно натюрела ѝ. Людмил Ангелов също бе впечатляващ в това различно амплоа – с усет към джаза, изпълненията му бяха ефектни, но и дискретни.

Людмил Ангелов и Ина Кънчева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Натюрморт с цигулката на Ицко Финци. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Огледало – кабаре и други истории“ бе красиво и нестандартно начало на фестивала „Пиано Екстраваганца“, а и извънредно, тъй като е част от официалната програма за Председателството на Съвета на ЕС. Следващите концерти от фестивала ще продължат през септември.

Вижте още: ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ: БЪЛГАРСКИТЕ ТВОРЦИ СА НА СВЕТОВНО НИВО, ВСЕ ОЩЕ

Bookshop 728×90