„Златна карета“ за Мартин Скорсезе в Кан

Един от най-големите режисьори на съвременното световно кино Мартин Скорсезе ще бъде специален гост на Лазурния бряг по време на 71-ия кинофестивал в Кан. На 9 май вечерта луксозна лимузина на официалния фестивален партньор „Renault Talisman“ ще го отведе от хотела на звездите „Le Majestic“ до изисканата официална церемония във Фестивалния дворец. Но ще се върне след това със „Златна карета“ (Carrossed’Or), получена като Специалната награда от Асоциацията на френските режисьори.

Това е редовно тържествено събитие от 2002 година, когато наградата е учредена и се връчва само веднъж годишно тъкмо в Кан, по време на международния кинофестивал. В неговите рамки Асоциацията провежда т. нар. „Петнайседневка на режисьорите“ (Quinzaine des realisateurs) с игрални и документални филми, избрани и поканени именно от френските режисьори.

„Златната карета“ на Джафар Панахи (2011). Новата за Мартин Скорсезе още не е гравирана. Снимка: Фестивалът в Кан

Носители на „Златната карета“ досега са изключителни майстори на екрана, създали забележителни филми, които обогатяват седмото изкуство и разширяват неговия творчески хоризонт. За престижа на наградата говорят най-убедително имената на някои от призьорите: американците Клинт Истууд и Джим Джармуш, италианецът Нани Морети, канадецът Дейвид Кроненбърг, японката Наоми Кавасе, иранецът Джафар Панахи, турчинът Нури Билге Джейлан, китаецът Жия Джънке, финландецът Аки Каурисмаки, новозеландката Джейн Кемпиън, немецът Вернер Херцог и френските режисьори Аньес Варда, Ален Рене, Ален Кавалие. Всеки от тях отдавна е с почетен статут в своята национална кинематография, а всички – в енциклопедиите на световното кино.

Мартин Скорсезе обаче ги превъзхожда с огромната си производителност на прекрасни филми, които са и зрителски хитове. Той е със забележителна професионална биография: продуцент на 67 филма, сценарист на 17 от тях, има 32 изяви като актьор, а е известен преди всичко като режисьор на 61 заглавия! Само споменаването на някои от най-важните му режисьорски филми е достатъчно и респектиращо: „Алис не живее вече тук“ (1974) с Джоди Фостър и Харви Кайтел; „Шофьор на такси“ (1976), „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), „Разяреният бик“ (1980), „Нос страх“ (1991), „Казино“ (1995) – и петте с Робърт де Ниро; „Последното изкушение на Христос“ (1988) с Уилям Дефо и Харви Кайтел; „Невинни години“ (1993) с Уинона Райдър, Мишел Пфайфър и Даниъл Дей Люис; „Бандите на Ню Йорк“ (2002), „Авиаторът“ (2004), „От другата страна“ (2006) и „Вълкът от Уолстрийт“ (2013) с Леонадро ди Каприо; „Младата кралица Виктория“ (2009) и още много други игрални филми.

Но Мартин Скорсезе никога не забравя и документалното кино, като често насочва камерата си към подходящи обекти, особено свързани със знаменити музиканти:“Майкъл Джексън: Номер едно“ (2003);„Боб Дилън: Търся път към дома“ (2005); „Shine a Light: Roling Stones“ (2008); „Джордж Харисън: Да живееш в един материален свят“ (2011).

А през 2011 година направи и 3D „дебют“ с филма си „Изобретението на Хюго“.

В Кан той вече има „Златна палма“ през 1976 г. за „Шофьор на такси“, а десет години по-късно и „малка палма“ като най-добър режисьор на „След работа“ (1985). „От другата страна“ му носи „Оскар“ за режисура през 2007 г.

Тази година „Петнайсетдневката на режисьорите“ има своето 50-о юбилейно издание. Затова изборът на Мартин Скорсезе не е случаен, а знаков. И ще остане в аналите на фестивала.