Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Златна палма за шведския „Площад“

Вместо нашия филм „Посоки“ журито предпочете иранския „Почтен човек“

„Златната палма” от булевард „Кроазет” се озова на „Площадът” в Швеция, на режисьора Рубен Йостлунд. Снимки: ЕПА/БГНЕС - Златна палма за шведския „Площад“

„Златната палма” от булевард „Кроазет” се озова на „Площадът” в Швеция, на режисьора Рубен Йостлунд. Снимки: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

Тази година постоянният фестивален трейлър, който се прожектира преди всеки филм, бе допълнен с елегантен юбилеен елемент. Класическата стълба с червения килим от булевард „Кроазет” пред входа на Фестивалния дворец започва от дъното на морето, за да излезе след това на повърхността и да продължи към тъмносиньото нощно небе. А там, върху теменужения фон, изгрява златната палмова клонка с 19 листа. Но сега, за 70-тото юбилейно издание на фестивала, върху стъпалата бяха изписани имената на десетки знаменити режисьори, оставили следа не само в Кан, а и в световното кино. Затова на гала церемонията при закриването водещата Моника Белучи прочете дълъг списък с имена на велики режисьори и актьори, без които днес киното нямаше да е същото. Това малко удължи нервната тръпка на очакването кои са победителите, но цялата история на Кан и неговата слава като фестивал № 1 в света го допуска и дори изисква.

Популярна реплика от фестивалния фолклор гласи: „Няма фестивал без изненади, няма жури без гафове!. 70-ият юбилеен Кан 2017 не направи изключение, като разбърка пасианса на предварителните очаквания. След като от 19-те филма в основния конкурс без съмнение три бяха най-добрите, въпросът беше как ще се балансират наградите между тях: руският „Нелюбов” на Андрей Звягинцев, немският „Изневиделица” на Фатих Акин и шведският „Площадът” на Рубен Йостлунд. Оказа се, че „Златната палма” от булевард „Кроазет” се озова на „Площадът” в Швеция.

Изглежда този четвърти филм на режисьора Йостлунд неслучайно бе включен в конкурса в последния момент, когато селекцията бе вече (почти) затворена. Организаторите са се решили на този ход, очевидно защото филмът е давал надежди за подобряване на програмата. „Площадът” с остра сатира иронизира суетата и снобизма на съвременното безплодно общество, което се взира в пъпа си, докато светът се тресе в кризи и очаква промени.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Радостта на режисьора Рубен Йостлунд бе откровена.

Но същинската изненадата е при втората по важност Голяма награда за френския филм „120 удара в минута” – трети за родения в Мароко реж. Робен Кампийо. Неговият страстен опус разказва за борбата на гей-активисти за превенция от СПИН в началото на 90-те години на миналия век. Не че темата не заслужава внимание, но откроена сега, стои странно в безвремието на френското кино. Защото всички добре знаем какви проблеми вълнуват страната днес (тероризъм, мигранти, ескалация на крайния национализъм, неясно бъдеще). Изненадата се допълва и от наградата на международната критика ФИПРЕССИ за същия филм.

Впрочем, представянето на френското кино тази година не бе никак убедително, въпреки 6-те заглавия в основния конкурс плюс участие в още няколко копродукции. Така че Голямата награда може да се смята за своеобразна любезна компенсация към домакините. (Към нея се прибавя и наградата за дебют „Златна камера” на режисьорката Леонор Серай за филма й „Млада жена”, но тя се присъжда от друго жури).

При този пасианс едва третата по значение Награда на журито за „Нелюбов” определено нарушава логиката на справедливостта. Защото филмът на Звягинцев с изключителен психологизъм и много прецизна режисура във всички компоненти, мощно и убедително отправя зов за осъзнаване, че животът не се състои от самообслужване на личните емоционални пориви, а е сложна амалгама от отговорности на субекта пред най-близките му хора. Универсално послание, което пак не бе оценено достатъчно, след като преди 3 години и „Левиатан” на същия режисьор остана само с наградата за сценарий. Може би след още три години Звягинцев ще успее да се придвижи нагоре към върха.

А третият от споменатите най-добри филми – „Изневиделица” на Фатих Акин, остана само с отличието за великолепната Даян Крюгер като най-добра актриса. Тя наистина изнася изключителна роля на млада жена, загубила съпруга и детето си при терористичен акт на озлобени неонацисти. Смазана от тежкия удар, тя първоначално се срива до дъно; после, след като атентаторите да оправдани от съда (?), решава да им отмъсти лично; но в решаващия момент избира самовзривяването като камикадзе, с което наказва и убийците. А така в ехото на филма остава могъщо послание, че насилието ражда насилие, но философията на живота предполага друг, осъзнат хуманизъм.

Целувка от Фатих Акин за Даян Крюгер, получила наградата за най-добра актриса

Изненадваща е и наградата за режисура на София Копола за „Измамените” – не само защото е римейк на едноименния филм на Дон Сигъл от 1971 година. А и защото сюжетът от Гражданската война в САЩ (1861-1865), в който млади момичета от пансион за благородни девици и тяхната наставничка спасяват ранен капрал от армията на Северните щати, не вълнува особено. Филмът безспорно е добре направен, София Копола вече е опитна зад камерата, ала режисурата не е само владеене на занаята, а по-сложна професия с повече пластове на авторското присъствие. Не че журито не знае тези азбучни истини, но при 5 неубедителни американски филма в конкурса, явно един реверанс изглежда задължителен и то за „правилното” заглавие.

И така се оказа, че в общата картина категорично доминират наградите за европейски филми, допълнени от още две за елегантния британски психологически трилър „Наистина никога не си бил тук” на шотландската режисьорка Лин Рамзи: награда за нея като сценаристка на филма и за актьора Хоакин Финикс в главната роля на ветеран от Ирак. С необходимото уточнение, че награда за най-добър сценарий се поделя с гръцкия режисьор Йоргас Лантимос, той пък сценарист на своята маниакално-депресивна психодрама „Убийството на свещения елен”.

По предложение на председателя на главното жури – испанският режисьор Педро Алмодовар, организаторите учредиха една извънредна награда само за юбилейния 70-и фестивал, която получи австралийската актриса и холивудска звезда Никол Кидман с 4 филма тази година на екраните в Кан.

Уил Смит не скри силното си вълнение, приемайки извънредната награда, присъдена на Никол Кидман.

За нас, разбира се, най-важно беше участието на „Посоки” на режисьора Стефан Командарев във втората конкурсна програма „Особен поглед”. Без никаква патриотична бонификация спокойно можем да кажем, че той бе един от най-добрите сред 18-те селектирани заглавия. Журито предпочете иранския филм „Почтен човек” на режисьора Мохамад Расулоф – много добра лична драма за честен фермер, който попада в ръцете на корумпирана местна мафия. При подобна конкуренция нюансите в предпочитанията никога не могат да се прогнозират или коментират.

Мълвата говори, че председателката на журито – американската актриса Ума Търман, е настоявала за колективна награда за всички актьори в нашия филм, които наистина са великолепни в малките си, но равностойно важни и силни роли. Подобни прецеденти има в историята на Кан, но сега (ако е вярно), не се е получило. Ала по-важно е, че обективните коментари на много кинематографисти, критици и журналисти оценяват високо „Посоки” и чрез него завръщането на България в официалната програма на Лазурния бряг. А това е изключително полезна стъпка, която отваря врата за бъдещи селекции и надежди.


Всичко от проф. Божидар Манов от кинофестивала в Кан 2017

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах