Петър Рамаданов, Марин Василев, Тома Делирадев – отпечатъци от ръцете на тези мъже лежат върху могъщи финансови институции като скандално затворилата преди месец КТБ и стабилните ДЗИ и ДСК. За да хванеш следите на тримата не е нужна детективска лупа – те са ги оставили нарочно с идеята да живеят във времето. Въпрос на професионална чест, защото и тримата са български скулптори. За съжаление, макар техните знаци да са останали тук-там по лицата на София и други градове, имената им са забравени.
Фасадата на някогашната Българска търговска банка, известна в наши дни като КТБ, е покрита с фигури на момченца. Тези от фронтона са понесли на плещите си тежки гроздове, символ на благополучие. Децата от стените пък държат сърп и ожънати класове пщеница или чувалче, от което се сипят жълтици. Сред пластичните елементи по фасадата на КТБ са и двама атланти, върху които сякаш се крепи трезорът.
Всички тези фигури са излезли от фантазията и ръцете на Петър Рамаданов – ренесансова личност, както го нарича ученикът му Георги Чапкънов-Чапа. „Имал е страхотни връзки с артистичния елит на Европа. Става близък с Анри Матис, общувал е с Пикасо, а преди това е бил скъп приятел с Николай Райнов, Николай Лилиев, Гео Милев, Димчо Дебелянов”, често разказва Чапкънов за преподавателя си.
Любопитен факт е, че името на Рамаданов е замесено и в историята на киното – той е сред авторите на декорите на немия филм „Бен Хур: Историята на Христос”. С бюджет от $3,9 милиона тази продукция на „Метро Голдуин Майер” е най-скъпата в цялата ера на нямото кино. Излиза на екран през 1925-а, а 35 години по-късно римейкът на режисьора Уилям Уайлър жъне 11 Оскара. Много от постановъчните решения в награждавания филм са директни заемки от нямата лента.
С днешна дата у нас малцина знаят нещо повече извън оскъдните биографични факти за Рамаданов – че е роден в Кюстендил през 1895-а; завършил е Художественото училище през 1922 г., а после учи в Рим и Венеция. По-късно се мести във Франция, а през 1955 г. се връща в България. Творбите му излизат рядко на търгове на българското изкуство, последната голяма негова изложба е била през 1997 в НХГ, където се пазят два портрета, изваяни от него – на Гео Милев и на Николай Райнов.
По време на Първата световна война е скулпторът е картечар на фронта. Оцелява при жестоките боеве край Дойранското езеро, когато между 1916-а и 1918-а войските на Антантата правят пет опита да пробият българската отбрана.
След войната Петър Рамаданов завършва с пълно отличие Художествената академия при проф. Марин Василев. Това му дава право на специализация в Италия. Продължава образованието си в Рим през 1926-1928 г., а през 1928-а завършва Художествената академия във Венеция при проф. Белото. Издържа се като прави скулптурни портрети на богати американци, изтегнали се на плажа в Лидо.
През 1929-а художникът вече е в Париж и работи в ателиетата на проф. А. Бурдел и проф. Влерик. Франция му ляга на сърцето не само в професионален план, а и в личен. Там се запознава с французойката Жана, там се ражда и синът му Иван, там работи в керамичното ателие на Клод Реноар, любимия трети син на Огюст Реноар.
През 1956-а Рамаданов се прибира в България. У нас преподава в Художествената гимназия,прави релефи и декорации на фасади. Умира през 1972 в немотия.
Учителят на Рамаданов – проф. Марин Василев си отива десетилетия по-рано – умира внезапно на 14 декември 1931 г., докато е в час със студентите си в Художествената академия. Само на 64 години е – възраст, смятана за златна в изкуството. Името на проф. Василев днес се споменава само в тесен кръг изкуствоведи. А той е човекът, изваял паметника на Левски в Карлово. Скулптурата на Апостола и лъва е емблемата на града от десетилетия. Дело на Марин Василев Сельовлев е и скулптурата на Георги Измирлиев в Горна Оряховица.
Освен тези знаци в памет на героични личности, скулпторът впряга таланта си и в услуга на парите. Изкуството му да вае се вижда и от фасадата на централата на ДСК на ул. „Московска” в София. Тази сграда, която е паметник на културата, е смятана за шедьовър на сецесиона в българската архитектура. Строена е по проект на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков, от чието бюро излизат и проектите за Търговската банка и ДЗИ. По поръчка на арх. Фингов ваятелят Марин Василев прави фигурата на бог Меркурий под купола на сградата, каменните орли, останалите декоративни елементи. Всички са издържани в най-добрите традиции на европейската скулптура между двете световни войни.
Това не е учудващо – Марин Василев (роден през 1867 г. в Шумен) завършва през 1890 г. Каменоделното училище в чешкия град Хоржице, което е най-старото подобно школо в Европа. След това записва декоративно-монументална скулптура в Академията в Мюнхен при проф. Сириус Еберле. По-късно става студент на Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага. Завършва и се връща като учител в България. Новият век го заварва като преподавател по моделиране, скулптура и каменоделие в Държавното художествено индустриално училище. Историците на изкуството сочат именно Василев за основоположник на декоративната скулптура в България. Освен, че е първият, който прави украса на обществена сграда, проф. Василев е и първият, направил официални салонни портрети у нас – бюстове на княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза.
Златни ръце е имал и Тома Делирадев. В София има поне две негови творби, видни за всички. Едната е монументът „Одринска епопея”, вдигнат през 1932 г. в чест на победата на българската войска при Одрин през 1913. Другата работа на Делирадев е по фасадата на ДЗИ (навремето Чиновническото осигурително дружество) – нареждана сред най-красивите сгради на София. Този скулптор е господар на камъка – видно е от статуята на майка с две деца. Според някои тълкуватели скулптурната композиция представя здрава българка и символизира труда на народа и грижата му за бъдещето.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение