Златният век на ченгетата

Браво на Стефан Цанев!

Калин ТЕРЗИЙСКИ

Снимка: Румен Добрев

Стефан Цанев е в правото си да отказва ордени. Аз бих направил същото, което е направил той. Смесването на срамното ни минало със съмнителното ни настояще е залог само за едно – за провалено бъдеще. Срамните неща от миналото ни – хора и събития – разните всички доносници, държавни слуги, нагаждачи, службогонци и мижитурки, бездарници на постове, главни редактори изпълняващи функцията на блюдолизци, писатели, изпълняващи функцията на лизачи на задници – ако се пренесат (а те се пренасят) в настоящето, като им се дават и почести – бъдещето ни ще бъде доста мрачно, обещавам ви. Така че – малко по-сурово, по-критично, по-принципно; и без типичната българска склонност за огъване в кръста и правене на метани. Браво на Стефан Цанев!

Живей така, че да не те награждават и да не ставаш министър

Христо КАРАСТОЯНОВ

Бих казал като Жан Кокто:

„Живей така, че никой да не си и помисля да те награждава за каквото и да било!”

Не знам дали е казал такова нещо наистина, но ако го е казал, може днес – точно днес! – да донадим още и това:

„… нито пък да ти предлагат да ставаш министър на каквото и да било!”

Рашидов отговаря като истински мултак

Михаил ВЕШИМ

Снимка: Емил Георгиев

Не виждам скандал, отказът на писателя Стефан Цанев е абсолютно нормален. Истинският скандал беше, когато дадоха „Златния век” на Митьо Гестапото. Но пък и неговата награда може да се погледне като напълно заслужена – нашият преход е истински „Златен век” за ченгетата, по време на прехода те натрупаха не само материални, но и културни ценности. Гестапото е горд собственик на колекция от предмети на изкуството. Носител на руски ордени за вярна дружба и служба – от векове за векове. Той и неговите колеги-ченгета си имат и научни титли, и звания… И собствен Институт по библиотекарство, преди беше Полу, сега си го направиха Висш… Висши ченгета, Висш институт. Направо са Висша институция. Като нямаше лустрация, станаха институция…

А във връзка с ордена „Златен век”, ще перифразирам Лец:

„Всеки „Златен век” си има своето Средновековие”.

Така че наградата на Димитър Иванов напълно му отива – за заслуги към Средновековието…

И отговорът на министър Рашидов до Стефан Цанев е напълно нормален – на „ти”, с груби намеци и ритане по кокалчетата. Точно в дебелашкия стил на „истинския мултак”, какъвто си го знаем отпреди двайсет години – от онова „Голямо плюскане”, което го видяхме и по телевизията. Толкова за културата на министъра…

И малко за Министерството на културата – него трябва да го закрият. Не е нужно министерство, което да си „пазарува” верни творци, като им раздава награди. Рашидов лично одобрява носителите на националната награда „Хр. Г. Данов”, без да се съобразява с мнението на назначеното жури – знам го от член на журито. Миналата година даде наградата на Иван Гранитски – също доносник на ДС, с псевдоним Огнян. Бях в Пловдив. При получаването на наградата Гранитски-Огнян не пропусна да се похвали, че същия ден три пъти се е видял с министъра, с когото били големи приятели.

Това е то българската култура – култура на приятелите от Кръга на цивилни изкуствоведи. Нужно ли е заради този приятелски кръг да има цяло министерство?

За финал един стар виц:

В чешкия парламент обсъждали дали да създадат Министерство на флота.

„Но нали нямаме море!” – казал един депутат.

Веднага друг му отвърнал:

„А в България защо имат Министерство на културата?”

Притеснявам се за културата

Божана АПОСТОЛОВА

Аз съм силно смутена от отговора на министър Рашидов. Той казва, че не е подписал за наградата на Стефан Цанев, а ако отворите сайта на министерството, наградата на Цанев е обявена официално не от друг, а от министерството! И когато един министър се опитва да се защити, а не да реагира по достойнство – се притеснявам както за културата, така и за българите.

Управлението на Рашидов е позорно

Васил ГЕОРГИЕВ

Снимка: Ивайло Петров

За шестте години управление министър Вежди Рашидов смая хората на културата с пълната си неориентираност, неинициативност и арогантност. Отиващият си период на негово управление няма как да бъде окачествен по друг начин освен като позорен. Съвсем в този ред беше и наградата на авера му по мулташка линия Димитър Иванов. Съвсем в този ред е и изказването му, че не бил взел решение да награди Стефан Цанев. От изказването на министъра става ясно и кой определя носителите на наградите „Христо Г. Данов” – въпрос, който до днес беше загадка за литературните среди.

Все още сме в лапите на ченгетата

Радослав ПАРУШЕВ

Снимка: БГНЕС

Никога не съм харесвал писателите от социализма, включително и Стефан Цанев. Всеки, на когото тогава са позволили да публикува, в една или друга степен е обслужвал тази античовешка и антикултурна система. Но сегашната постъпка на Стефан Цанев спокойно може да бъде наречена смела, адекватна и най-вече – достойна. Постъпка, която за пореден път ни напомня ужасяващия факт, че България е най-бедната и най-престъпната страна в Европа, просто защото е в лапите на ченгетата.

Поведението на министъра е симптом за трайна нищета

Стефан ИВАНОВ

Снимка: Яна Лозева

Константин Павлов пише достатъчно ясно за един определен вид „отказ“ в своите „Записки“:

„Отказът от някакъв емпиричен резултат не е отказ от собствена душа, а точно обратното. Създавам нови климатични, хигиенни условия за отглеждането на порасналия дух, на изменения дух, на мутиралия дух. Отказът от предишното творение е опит за по-съвършен изказ на същото… Трябва винаги да съществува отказ, но когато съществува едно познание. Иначе отказът е излишен“.

По-важното в този случай е, че е недопустимо подобно безподобно лично, импулсивно, самомъченическо и самовъзвеличаващо се отношение на министър на културата, при това в оставка. Това узурпаторско и нагло поведение, за съжаление, не е нещо ново. Просто е пореден симптом за последователен разпад и трайна нищета в липсващия смислен и честен публичен разговор, който ни е толкова нужен.

Модата да се отказват награди е обнадеждаваща

Ангел ИГОВ

Отказът от опорочен орден също е орден

Иван ДИМИТРОВ

Снимка: Емил Георгиев

Честит юбилей на Стефан Цанев и адмирации за това, че сам си връчи най-големия орден в тази държава – отказът да вземеш един опорочен орден. Нека носи гордо това невидимо отличие на гърдите си. Той се включи към редица личности като Иван Теофилов, Борис Христов…

Понякога най-голямата награда е да не вземеш награда. А най-голямото отличие – да откажеш да вземеш отличие.