Злато и сребро от България (и малко от Румъния) в „Двореца“ в Балчик

Златни находки от Варненския некропол и предмети от богатото наследство на траките са подредени в „Двореца“ в Балчик. Изложбата „Разкази от злато и сребро“ вече може да се разгледа в Каменна зала на културния център, идея за културна отбивка от близкия плаж.

Експозицията се организира от Националния исторически музей в София и се посвещава на 100-годишния юбилей на Културен център „Двореца“ в морския град. Посетителите ще могат да разгледат оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Показани са общо 61 предмета, изработени от злато и сребро, включително непоказвани досега експонати, както и такива, постъпили във фонда на НИМ в последните години.

Ще може да се види например копие на златото от Варненския некропол, по-конкретно предмети, открити в Гроб 43, наричан „владетелски“, тъй като се предполага, че там е бил положен вождът на древната цивилизация, оставила отпечатъка си край днешната ни морска столица. Представени са седем огърлици с мъниста, различни кръгли апликации, халки, гривни, нагръдник и други експонати.

Присъстват множество предмети от богатото наследство от културата на траките. Може да се види например прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец, включително оригиналът на златна плочка от диадема с надпис на гръцки език „Деметриус направи за Кортодзунтос“. Подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина.

Елементи от погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи. Снимка: Национален исторически музей

Представено е съкровището от румънския град Над Сент Миклош, точното му копие се съхранява в Националния исторически музей (оригиналът е в Музея на историята на изкуството във Виена). Представлява сбор от златни съдове, изработени в различни ателиета, датирани в периода VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, но голяма част от научната общност го свързва с прабългарите. Връзката с Румъния е символна – дворецът в Балчик е поръчан преди век като лятна резиденция на кралицата на Румъния Мария Единбургска.

Ще може да се види още колективна находка от местността Рупите – медна кама, гривни, обеци, две огърлици от златни мъниста. Датирани от III-II хилядолетие пр. Хр, основната хипотеза е, че това са погребални дарове. Представените апликации са особено интересни, тъй като са характерни за обекти от Близкия Изток и Егейско-Анатолийския свят от III хил. пр. Хр.

В залата ще бъде експонирано и случайно откритото Малко Преславско съкровище, което по своя характер и богатство е сравнителна рядкост. То е било поставено в добре обработено варовиково блокче, като в него, сред сива пепел, са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.

Някои от предметите са имали утилитарна функция. Снимка: Национален исторически музей

Сред ценностите са още комплект украси за конска сбруя и ярем – част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, близо до вила Армира, Ивайловградско. Майсторски изработени от сребро с позлата, апликациите представят митологични сцени.

Някои предмети, изработени от сребро с позлата, имат своите утилитарни функции и са символи на богатство и престиж, принадлежали към хазната на владетелите и можели да служат като финансов резерв в моменти на нужда.

Експозицията може да бъде разгледана в „Двореца“ в Балчик до 14 октомври. За посещение в Културен център е необходимо да се плати билет и за Ботаническата градина наоколо.

Снимка: Национален исторически музей