Знамена със сладки животинки на пилоните на НДК

Флагове с изображения на зайче, коте и кученце са издигнати на пилоните пред НДК. Част от проекта „Форми, изкуство в публично среда“, знамената са дело на румънско-словашкия творчески тандем Анета-Мона Чиза и Лучия Ткачова, които ги създават като антипод на институционалния символ, по подразбиране запазен за гербове, флагове на нации, държави, спортни клубове и други обществени органи.

Флаговете с животинки, озаглавени „Сладко симпатично“, ще се веят на пилоните от 12 до 27 ноември. Столичани вероятно вече са забелязали инициативата, започнала преди месец с проекта „Свободни знамена“ на Правдолюб Иванов – празни, прозрачни флагове, освободени от символиката. Последваха проектите на артистичния колектив Клер Фонтен и техните „Озонови знамена“ – послание за климатичните промени, и „Есенното листо, Знамето на Желатин“ на квартета артиста „Gelitin“.

„Сладко симпатично“ променя представата за знамената, които хиляди години са били визуална презентация на надеждите и самосъзнанието на хората, едновременно обединяващи и разделящи ги, обясняват авторите. Идеята им е да потърсят пътища за забавление и отдушник на работните задължения на минувачите, като заменят институционалните и строги символи с изображения на малки животинки.

Според психологията белезите за сладко и симпатично посочват младост, уязвимост и безобидност – черти, които неволно задействат родителска реакция у хората, посочва тандемът Чиза-Тчакова. Фетишизацията на невинната любвеобилност и прелест е очевидна в хищническата консуматорска индустрия. Знамената с очарователни животни въплъщават тези противоречия и презареждат емоционално цялото пространство – площадът, пилоните, флаговете. Сладките животинки върху знамената въздействат на настроението на минувача.

Снимка: Владимир Томашевич

Чиза и Ткачова работят заедно от 2000 г. Саркастично-интелектуалният им подход иронизира стереотипите в изкуството. Те оспорват клишетата за пола и мястото на жените в създаването, маркетинга и потреблението на изкуство. Преосмислят и ролята им в консуматорското общество, в политическите и културните системи. С изкуството си художничките задават неудобни въпроси и използват хумора като критичен инструмент, а не само като източник на удоволствие.