Знамения от НИМ: Чудотворна вода капе в Плиска, чакат премиера за къпане

Чудотворна вода потече в Плиска, съобщиха съвсем официално от Националния исторически музей. От институцията разказват в кратък анонс до медиите, че по време на разкопки на Свещения кладенец на Голямата базилика в първата българска столица преди обяд в петък са се са появили първите чудотворни капки. Разполагат дори с точната минута на „чудотворния блик“: 11,14 ч. Малко по-рано в друга позиция, дошла от НИМ, директорът Божидар Димитров заяви, че археологическият обект е българският Партенон и българският Колизеум.

А ето какво гласи чудотворното съобщение от НИМ, без редакторска намеса:

При разкопките на Свещения кладенец на Голямата базилика тази сутрин в 11.14 мин са се появили първите капки от чудотворната вода. Местен бизнесмен е осигурил помпа за изпомпването ѝ, за да може кладенецът да бъде разчистен напълно.

Тъй като премиерът Бойко Борисов на 10 август ще бъде в региона, за да открие пътен възел Белокопитово на автомагистрала „Хемус” и ще посети и Голямата базилика, археолозите се надяват, че вече ще има достатъчно вода, за да окъпят за здраве и успех премиера.

Както е известно, правителство реши да отпусне 500 хиляди лева за реставрация на археологическия обект, а Димитров засилва интереса към него, сравнявайки го с две от най-значимите сгради, останали от античния свят. Директорът на НИМ обяснява, цитиран от пресцентъра на музея, че „във форумите“ Базиликата често бива оприличавана на „Българския Партенон“ или „Българския Колизеум“.

„Да, Голямата базилика е най-голямата сграда, построена от древните българи, така, както Партенона и Колизеума са най-големите сгради, построени съответно от древните гърци и римляни – пише Божидар Димитров до медиите. – Но Партенона е по-малък (59 метра дълъг) от Голямата базилика (102.5 метра), а Колизеума е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали мъченически на арената – посечени с мечове или разкъсани от диви зверове. Докато Голямата базилика и манастирът около нея е пръскал духовна светлина за българския народ и за други народи. В нея са написани богослужебните книги, с които са покръстени Русия, Сърбия, Черна гора, Молдова и Румъния.“

Партенонът в Атина

Междувременно в четвъртък е завършило заснемането на базиликата от инженери и геодезисти с дронове, сега предстои началото на реставрацията.

Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир. Тя е завършена около 875 г. и е една от най-големите в средновековна Югоизточна Европа.

Поглед от дрон към Голямата базилика.

Комплексът е важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около два века и половина Голямата базилика изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България.

Партенонът в Атина пък е главният храм на Акропола. Завършен е през V в. пр. Хр. – т.е. повече от хилядолетие преди Голямата базилика в Плиска, и за разлика от нея не е комплекс, а само една сграда. Милиони туристи ежегодно се стичат да видят Партенона, смятан за чудото на древногръцката архитектура.

Голямата базилика в Плиска е българският Партенон – и е по-голяма от атинския, казва Божидар Димитров.