Zнамето на руската култура не е знамето на руското изкуство

През дните на войната и след като много хора и държави се дистанцираха от Русия по всякакви начини, включително и чрез отказ да подкрепят творците и изкуството ѝ, се надигна плач за „канселираната руска култура“. „Помощ, забраняват Достоевски!“ – плачат в социалните мрежи носталгици, привързани към идеята за Русия като център на културата. „Не ни отнемайте Чайковски!“, викат, сякаш някой може да изтрие великия Пьотр Илич от световното културно наследство.

Няма да коментирам пропагандния патос на оплаквачите, нито това, че той се използва ефективно за налагане на руските интереси. Само искам да напомня, че култура не е равнозначно на изкуство. Културата е начин на живот, чието лице е изкуството. Културата е начин на мислене.

Руската култура (не творците в Русия, не творбите от Русия) позволи да се формира мислене, което оправдава държавна агресия и постмодерен тоталитаризъм. Културата (не изкуството) на руснаците, формирана столетия, доведе цял един народ до крепостно подчинение на бащицата владетел, при това до степен, в която хората го идентифицират със самата Русия. „Ако не обичаш Путин, не обичаш Русия“ – репликата е истинска, мисленето зад нея – масово. Това е руската култура – живееш в някое затънтено кално селце, но вярваш, че си част от велика нация и това ти стига. Едва свързваш двата края, но си убеден, че Путин те пази от лошите американци, които се опитват да ти отнемат ресурсите.

Културата на руснаците е това, което кара хората по нашите курорти да се оплакват от наглостта и претенциите им като туристи. Великоруска надменност, усещането, че си „избран“, защото си руснак, и всички други народи са по-низши и са сътворени, за да ти принадлежат и служат – това оформя в главите на руснаците тяхната култура.

Те размахват Чайковски и Достоевски като знаме, за да докажат превъзходството си. „Вижте какви велики творци имаме“, крещят, надявайки се светът да припознае гений у всеки руски човек поотделно. Нещо като гигантска индулгенция за липсата на свободна мисъл. Знамето на руското изкуство се развява всеки път, когато от поглед трябва да се скрие калта до коленете.

Днес мнозина виждат в отказа да се популяризира и изпълнява руско изкуство някаква форма на русофобия. Така е, руснаците и тяхната култура вече са парии. Не изкуството, а именно културата им. Онази култура, която превръща таланта в подлизурко, а твореца – в лакей. Ние си имаме много от същото, защото преживяхме руския социализъм. При тях той е бил двойно по-дълъг като време. Представете си щетите, които е нанесъл на прословутата руска култура.

Разбира се, че и украинците имат да чистят много от социалистическите си натрупвания. Но те имаха трагичния „късмет“ да формират невиждано национално достойнство само за един месец – месеца на войната. Ще им бъде много по-лесно, отколкото на руснаците, за които нацията се олицетворява не от имагинерната, много неясна, абсолютно необхватна родина, а от човека, който я управлява. Защото никой не е вечен…