Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Знаци от зората на времето

Скалните комплекси в поречията на Крумовица и Дишлик дере предизвикват търсачите на древни загадки

Крумовица преди да се влее в Арда. - Знаци от зората на времето

Крумовица преди да се влее в Арда.

Поточница, краят на октомври. Вятърът рови унило в тревите и овалните кухини, прояли хълма над последните селски къщи. С приятели от Кърджали напредваме към североизточната част на комплекса със скални вкопавания. Като неуморен глашатай на източнородопските красоти, Венци Стайков бърза да се пъхне в една провиралка за здраве, разказвайки за народните лечебни практики и култовете към тези древни каменни пръстени. Ани, Диана и Лидия сядат в разярената паст на скална „акула“, после изследват зинал „хипопотам“. Васил следи във визьора всяко тяхно движение. Ние с Айхан гледаме отстрани и коментираме лисичите поразии, от които всички в Поточница са вдигнали напоследък ръце. Впрочем, Айхан се е примирил – кучето в двора му приемало ситуацията като апатичен пенсионер, а лисиците вече влизали в курника на смени…

Хипопотамските челюсти, обстрелвани от Васил с арсенал от фото техника, са всъщност естествен варовиков навес. Според Венци той пазел жреците от мълниите и пороите, докато редят своите мантри. Приемам догадката му безрезервно, понеже си го представям как чете свои стихове именно там, насред причудливите скални форми и профили, които посрещат изгревите и сребристите извивки на Крумовица, преди да се влее в Арда.

Оглед на навесите и козирките североизточно от Поточница.

Оглед на навесите и козирките североизточно от Поточница.

Овални кухини са прояли скалите над село Поточница.

Овални кухини са прояли скалите над село Поточница.

Провиралката за здраве и днес е част от народните лечебни практики в Източни Родопи.

Провиралката за здраве и днес е част от народните лечебни практики в Източни Родопи.

Погледнати от Поточница, меандрите и водосливът ще захласнат всеки пейзажист, за нас обаче остатъкът от деня ще премине по белите ридове над отсрещния бряг на Крумовица. Затова я пресичаме, следвайки черен път, водещ на север към скалистите масиви до махала Кулич. И специалисти, и алтернативни изследователи предполагат, че обектите, които предстои да огледаме на 20 км от Крумовград, са част от тракийски храмов комплекс. В челото на първия рид отдалеч личи скална гробница. Около внушителния й входен отвор с югозападно изложение са изсечени двадесетина трапецовидни ниши. Въпреки че са струпани под козирка, ерозията е пожалила едва няколко. Венци и Айхан преодоляват ронлив, стръмен участък в опит да ги доближат, но се връщат, за да потърсят по-късно подход откъм билото. Знаем, че в тавана на гробницата съществува пролука, до която обаче така и няма да стигнем – късната есен предлага къс следобед, а ни очакват утробовидните пещерни ниши в съседния масив и обход на вулканичните туфи над изоставените каменни къщи на Кулич.

Скалната гробница край махала Кулич. Ерозията е пожалила едва няколко ниши около входа.

Скалната гробница край махала Кулич. Ерозията е пожалила едва няколко ниши около входа.

Пътеката за двете скални ниши тръгва от руините на някогашното училище и бързо набира височина. След четвърт час я изоставяме, изкатервайки финално петминутния склон на югоизток.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Пещерните ниши над махала Кулич са известни на малцина любители на праисторията. Наричат ги залезни, понеже гледат на запад към Крумовица и Поточница. Макар и непроучени, тези съседни вертикални процепи са абсолютна находка, не само заради вещото дообработване на скалата (за да наподобяват вулви). В свода на по-голямата пещера са вдълбани трапецовидни ниши, а срещу тях и обемиста правоъгълна ниша вляво от преддверието. Такива изсичания липсват в познатите досега утробовидни обекти в Източни Родопи. Нещо повече: тук те могат да се докоснат, да се огледат от упор – факт, разбиващ твърденията за наличието на трапецовидни вдълбавания само на недостъпни места, че и за тяхното предназначение.

Пещерните ниши над махала Кулич са известни на малцина любители на праисторията.

Пещерните ниши над махала Кулич са известни на малцина любители на праисторията.

И друг детайл отличава голямата утроба над Кулич от известните й посестрими (Ненково, Ночево, Биволяне, Татул). Канара колкото два човешки боя почти затиска входа. Тя опира дясната му страна, като формира V-образна цепнатина. Дали за да пропусне и насочи „слънчевия фалос“ в определен ден и час, така че да покрие „вулвата-олтар“? И да потвърди предположенията, че скалните ниши над Кулич са свързани с култа към плодородието? Имат думата археоастрономите.

Трапецовидните ниши в свода са на една ръка разстояние.

Трапецовидните ниши в свода са на една ръка разстояние.

Изкачването до вулканичните туфи източно от Кулич също започва от рухналото училище. И прилича на поход към зората на времето. Заради скалните фигури и лица на обречени сякаш божества. Заради стотиците каменни гирлянди, пръснати по хълма над махалата. Заради тържеството на светлините и сенките върху шупли, пролуки и вдлъбнатини, което не насмогваме да снимаме.

„Извънземното“ от комплекса с вулканични туфи

„Извънземното“ от комплекса с вулканични туфи

Част от каменните гирлянди, пръснати по хълма над махалата

Част от каменните гирлянди, пръснати по хълма над махалата

На трапецовидни ниши в тавана ще попаднем и следващия следобед в Небесната пещера на 25 км от Поточница. Гьок ин, както местните я наричат, е сред перлите в защитената местност „Орешари“. И тя е залезна, и тя гледа към река (Дишлик дере). Гарнирана със скално „око“, широката входна арка постепенно се стеснява, разклонявайки се в няколко ръкава. Южният завършва с изходи, които позволяват оглед на пещерното теме и на околността от 180 м н. в. Десетината трапецовидни ниши във вътрешността изпъкват в група до „окото“, някои от тях са недовършени.

Докато Иво и Венци обсъждат гнездата на лястовици и диви пчели около входа, запечатвайки ги в серия снимки, останалите от групата слизаме към пресъхналото речно корито. Оттам Небесната пещера прилича на излегнат върху хълма праисторически звяр. В главата му личат още двайсетина тракийски ниши, които залезът скоростно приласкава.

Изкачване към Небесната пещера в защитената местност „Орешари“.

Изкачване към Небесната пещера в защитената местност „Орешари“.

Пещерата прилича на излегнат праисторически звяр.

Пещерата прилича на излегнат праисторически звяр.

„Окото“ и нишите в свода на Гьок ин

„Окото“ и нишите в свода на Гьок ин

Южният ръкав завършва с изходи, които позволяват оглед на пещерното теме и на околността.

Южният ръкав завършва с изходи, които позволяват оглед на пещерното теме и на околността.

Венци Стайков и Иво Георгиев снимат гнездото на диви пчели около входа.

Венци Стайков и Иво Георгиев снимат гнездото на диви пчели около входа.

Арда край защитената местност „Орешари“

Арда край защитената местност „Орешари“

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах