Зограф между светци и ангели

Парадоксално е, но е често срещано – в сравнително ограничения ни културен контекст, в уж основно проучената културна територия на България все още има неоткрити (или забравени) съкровища.

В основното изследване на българското живописно изкуство – „История на българското изкуство“ на Кирил Кръстев, Христо Берберов е споменат бегло в списъка на художниците реалисти, оформили живописния пейзаж на Третото българско царство. Споменаван рядко, излаган самостоятелно само веднъж, при това близо 40 години след смъртта си, Христо Берберов остава в сянката на съвременниците си, макар да полага основите заедно с тях.

„Автопортрет“, ок. 1910 г., частна колекция

Мащабната изложба на „Шипка“ 6 от 1 март до 2 април 2022 г., организирана от Фондация „Цанко Лавренов“, в сътрудничество с Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет, има за цел да постави Христо Берберов на заслуженото му място в българското изобразително изкуство, да възроди паметта за него и да запълни липсите. Проектът „Отзвуци. Христо Берберов (1875 – 1948) и неговото наследство“ се реализира по повод 145 години от рождението на художника. Юбилейната годишнина се отбелязва с двегодишно закъснение заради пандемията от Ковид-19.

В изложбата ще бъдат показани избрани произведения от семейната колекция на наследниците му; творби, постъпили в колекциите на Националната галерия и Софийската градска галерия като откупки, направени от Министерството на просвещението – маслени платна, рисунки и графики, а също и творби от галериите и музеите във Варна, Карнобат, Сливен, Елена и Монтана, както и от частни колекции. Ще бъде показано за първи път произведението „Мечкари“, с което Христо Берберов още като студент в академия „Албертина“ участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1894 година. За първи път се прави опит да се представи и част от религиозното творчество на художника, непознато до днес на специалистите и на широката публика у нас.

„Гробище край Имарет джамия в Пловдив“, 1889 г., Национална галерия

Христо Берберов, роден в годината на Освобождението – 1878-а – в град Елена, е един от първите български художници, учили рисуване в Италия. През 1893 г. той получава държавна стипендия и заминава за Италия заедно с Георги Митов, Драган Данаилов и Захари Желев. Постъпва в Кралската академия за изящни изкуства „Албертина“ в Торино. Негови преподаватели са Пиер Челестино Джиларди, Джакомо Гросо и Андреа Таверние. Завършва образованието си с множество награди и приятелства. Едно от тях, което трае през целия му живот, е с Луиджи Болонгаро. В изложбата в Съюза на българските художници ще бъде представено и творчеството на Болонгаро, който се запознава с Берберов в Италия, а после преподава заедно с него в български училища в Пловдив и Варна.

Христо Берберов е сред особено интересните български художници и тепърва трябва да бъде основно проучен, смята Лаврен Петров от фондация „Цанко Лавренов“, който е един от основните двигатели на проекта. Екипът, подготвящ изложбата и едноименната монография, е обиколил много места в България, където Христо Берберов е оставил следи, основно като майстор на църковна стенопис.

„През 20-те и 30-те години на ХХ век той леко се оттегля от художествения живот, занимава се с учителската си дейност, но не спира да рисува – разказва Лаврен Петров. – Не излага активно, но това е моментът, когато започва да прави църковни стенописи и икони по поръчка.“

Още през 1911 г. заедно с художниците Стефан Иванов, Никола Маринов, Васил Димов Никола Петров, Асен Белковски, Цено Тодоров и Август Розентал Христо Берберов предава проектите си (маслени картини) за мозайките в екзонартекса на храма „Св. Александър Невски“, където са визуализирани представители на небесното войнство. На Христо Берберов са и произведенията, част от свода на северния кораб на храм-паметника, както и сцената от стенописа „Въздвижение на Честния кръст“.

„Хризантеми“, ок. 1910 г., Национална галерия

След това рисува голям храм в Провадия. В него всички стенописи с много интересни сцени са дело на Христо Берберов. По поръчка през 20-те години изписва царския ред икони в една от църквите в родния си град Елена. В Плевен и Варна също има храмове, в които са останали стенописи на Христо Берберов.

Според специалистите, църковната живопис на Берберов, макар и изцяло спазваща канона, е с много силно влияние от италианския Ренесанс, в който е вплетен видимо духът на съвремието. Свещеник от църквата с негови стенописи в Плевен е споделил с екипа, че се е срещнал с човек, когото Берберов е използвал като модел за младенеца Иисус заедно с Богодорица. Знае се, че един от ангелите, нарисувани от Берберов в храм паметника „Александър Невски“, е образ на сина на художника. Лаврен Петров разказва още, че във всички църковни стенописи Христо Берберов е рисувал и свои автопортрети сред светците.

„Разговор“, 20-те г. на ХХ век, частна колекция

Всички изследвания и пътешествия по пътя на стенописите на Берберов са се превърнали в документален филм за позабравения художник. „Христо Берберов – портрет на един художник“ е излъчен за пръв път тази година на Международния филмов фестивал „Мастър ъф арт”.

Според организаторите подобна изложба като тази, която запхочва на 1 март в СБХ, досега не е правена.

„Това не е просто подреждане на картини, а разказ, връщане във времето, за което са използвани визуални ефекти, фолиа, орнаменти, всякакви средства за пресъздаване на атмосферата на епохата”, допълва Лаврен Петров.

Изложбата ще бъде разположена на целия първи етаж на „Шипка“ 6. Един от водещите експонати в нея ще бъде платното „Харамии“, което с размери 4 х 2,2 м, и досега е било вградено в стена в къщата на художника в София. За да стигне до изложбената зала, то е било извадено много трудно, с цената на целостта на стената и прозорци, изнесено е с кран и е реставрирано много дълго. Общо 40 маслени платна и 100 рисунки са били реставрирани за 11 месеца, за да могат да влязат в изложбата, обясни Лаврен Петров. Събрани са творби от много български държавни и частни колекции, наследствени притежания на семейството на Берберов, творби от колекциите на Националната и Столичната художествени галерии.

„Това е един от най-разнообразните художници в българското изобразително изкуство – отбелязва Лаврен Петров. – Той използва различни техники при различните теми. Създава първите офорти в България и е един от основоположниците на тази графична техника у нас.”

Христо Берберов умира на 29 януари 1948 г. в София. Последното му известно участие е в изложбата „100 години българско изкуство 1829-1920“ през 1935 г.

„Орфей“, ок. 1915 г., маслени бои, платно, 121 х 50 см, частна колекция