Зона, свободна от книги (и мръсотия)

Като рекли всички: „Славейков, та Славейков!“. Чули сте, нали? Махали книгите от площад „Славейков“, гадните изедници отнемат изконното българско право на книжнина, пълнят алчната паст на злите книжарски вериги, а ние просто искаме да четем, да четем… и да се наслаждаваме на родната букинистична Сена! Само дето навярно хората, надаващи този протяжен зов на тревога, са виждали (без розови очила) сегашното състояние на площад „Петко Р. Славейков“ долу-горе толкова, колкото и героят на Веничка Ерофеев – Кремъл.

Мястото, без никакъв спор, има особен, емблематичен статут в софийската културна история. Но от създаването си през 90-те, когато е основен и почти единствен стабилен източник на книги, до днес книжният пазар е претърпял такава трансформация (като форма и като съдържание), че е все едно да сравняваш „Балада за Георг Хених“ с „Балада за комуниста“.

Днес, за разлика от преди, книги – нови и стари – може да се купят отвсякъде. Не само по-удобно, но и по-евтино. Всеки, занимавал се с употребявани томове и редки издания, знае колко абсурдно (дори нагло) завишени са техните цени на „Славейков“, в сравнение с уютни и китни антикварни книжарнички и онлайн магазини.

Днес, за разлика от преди, книжарите на „Славейков“ изобщо не са книгохолиците, които преследват читатели с пламенни обяснения защо да си купят Омир, Шелдън или Кинг. Ето, те ми липсват. Първата си „Илиада“ купих от един такъв ентусиаст. Известно време по-късно разбрах, че реалната пазарна цена е около два пъти по-ниска. Никога не съжалих, защото още чувам онзи вдъхновено да ми разправя за щита на Ахил доста след като съм платил и сме си стиснали ръцете.

Днес, както и преди, мръсотията е ужасяваща. Денем – ясно, кочина. Два-три щанда (по същество сергии, все пак) са малко по-подредени, останалото е едно ниво над битака в Малашевци. А нощните минувачи през площада се спъват в мокри остатъци от кашони, блъскат се в стърчащи от земята метални тръби (добре, че е светлината, идеща от чудовищния „МакДоналдс“!), вятърът подмята найлонови торбички, а тук-там в локвите плуват раздрани страници от мазни книжлета. Не, благодаря.

Тук, за разлика от букинистите на Сена, книгопродавците се борят за всеки лев, а не за всеки читател. Тук е мръсно, разхвърляно и миризливо, там – романтично, подредено и ароматно. На книги ароматно, не на пот. Тук е София, а там Париж – и това не е случайно.

П.П. Разбира се, на не едно и две места хиперболизирам. На „Славейков“ има и кадърни търговци, някои дори си почистват вечер, след като приберат стоката. Ето това са хората, които могат да направят от мърлявия битак днес книжен пазар утре.

Вижте още: НОВАТА ВИЗИЯ НА ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ“ И „ГРАФА“

СВИВАТ КНИГИТЕ НА ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ“ ДО 15 СЕРГИИ

ДА ДОСЪСИПЕМ СОФИЯ? ЗАЩО НЕ?