Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Зорба и още литературни герои с премиера в театъра през януари

Хайтов, Ерофеев и Казандзакис в нови адаптации на столичната драматична сцена

Зорба на Герасим Георгиев-Геро и Нико на Мак Маринов. Снимка: Стефан Н. Щерев/Театър „Зад канала“ - Зорба и още литературни герои с премиера в театъра през януари

Зорба на Герасим Георгиев-Геро и Нико на Мак Маринов. Снимка: Стефан Н. Щерев/Театър „Зад канала“

Три премиери по литературни произведения ще се борят за интереса на зрителите в столицата този месец – по Николай Хайтов, Никос Казандзакис и Венедикт Ерофеев. Всяка адаптация на наложила се литературна творба крие в себе си риск, но и дава възможност за обогатяване на текста, за интерпретацията му на ново ниво. Интересно е да се види как драматурзите и режисьорите на новите постановки са извели акцентите от „Зорбас гъркът“, как са съчетани елементите от сюрреалистичните романи на Ерофеев и в какъв герой се е превърнал Рамадан от „Дервишово семе“ на Хайтов след прочита на Валери Йорданов.

„Ерофеев“ е най-новото заглавие в Учебния театър на НАТФИЗ, с премиера на 15 януари. Студентите от класа на доц. Пенко Господинов представиха спектакъла по произведенията „Москва-Петушки“, „Благовестие“ и „Василий Розанов през погледа на един ексцентрик“ от Венедикт Ерофеев, в превод на Иван Тотоманов, Борис Мисирков и Жела Георгиева. Постановката е на актрисата Лора Мутишева.

Следващото представление на „Ерофеев“ ще бъде на 29 януари. Снимка: Теодора Теодорова

Венедикт Ерофеев е един от най-нестандартните руски писатели, постмодернист и сюрреалист. Оприличават го на Буковски, но основната разлика между тях е, че американският писател е натуралистично и реалистично безцеремонен, докато Ерофеев съчетава безцеремонността с отрицание на действителността. Възприемат го като човека, който възпява алкохолното опиянение и в известен смисъл е точно такъв. Именно той формулира блестящо идеята за бягството от реалността чрез отказа да преминеш трезвен през живота си. Но това не е безцелно бягство, а търсене на отговор без въпрос.

Вероятно точно заради това студентите-актьори, все още ненатоварени с рутината на опита, са най-подходящите интерпретатори на знаменитите му произведения. Не е случайно, че спектакълът на НАТФИЗ е спечелил проектната програма на Академията в категорията „Алтернативни сценични форми“.

Валери Йорданов, един от най-популярните актьори в трупата на Народния театър, ще излезе на 22 януари на сцена „Апостол Карамитев“ с първия си моноспектакъл „Караконджул“. Пиесата е по емблематичния и многократно интерпретиран разказ на Николай Хайтов „Дервишово семе“, драматургично изграден и с допълнителни текстове на самия Валери Йорданов. Режисьор е Стоян Радев.

Валери Йорданов ще играе „Караконджул“ на 22 и 23 януари. Снимка: Народен театър

Николай Хайтов е един от най-често сниманите и поставяни български писатели. Той е сред любимите автори на Мариус Куркински, който наскоро засне филма „Засукан свят“ по разкази на Хайтов и често поставя моноспектакли, основани върху неговото творчество.

Свободата да бъдеш над нещата, да живееш с удоволствие и да си добър човек е силата на Зорбас на Никос Казандзакис. Какъв ще бъде Зорбас на Герасим Георгиев-Геро и режисьорката Бина Харалампиева, публиката ще узнае на 17 януари в „Малък градски театър зад канала“ на 17 януари. Драматургичната версия на романа е от Юрий Дачев.

През януари премиерното заглавие „Зорба“ ще се играе на 17-и, 18-и и 24-и. Снимка: Стефан Н. Щерев/Театър „Зад канала“

Това не е първата театрална адаптация на великия роман на Казандзакис у нас. Преди няколко години Добричкият театър постави „Зорбас гъркът“ под режисурата на Стефан Спасов с Красимир Янков в главната роля.

Никос Казандзакис също е от писателите, които киното и театърът обичат. Романът „Алексис Зорбас“ става особено популярен в света след прочутия филм с Антъни Куин от 1964 г. Балетът „Зорба гъркът“ (1988) на Лорка Масине е игран в 30 страни пред милиони зрители. През 1988 г. Мартин Скорсезе филмира и „Последното изкушение на Христос“ на Казандзакис – един от най-скандалните и забранявани филми на всички времена. През 2002 г. по настояване на БПЦ дори излъчването му по Българската национална телевизия е забранено.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах