Зрелищно археологическо откритие в Картаген

На северноафриканския бряг, край съвременен Тунис, се намират руините на един от градовете, воювали най-упорито срещу Рим. Решително надвит в 146 г. пр. Хр. и изравнен със земята, Картаген е анексиран към Републиката заедно с владенията си. Селището се възстановява от войната и отново става една от най-важните средиземноморски метрополии наред със самата столица.

Не е странно, че в Картаген е издигнат хиподрум, посветен на надбягванията на колесници, отстъпващ по размер само на Големия цирк в самия Рим. Древните са обсебени от надбягванията – всъщност много повече отколкото от гладиаторските боеве, поставяни в амфитеатрите. Достатъчно е да си припомним, че докато Колизеят може да побере няколко десетки хиляди зрители, но Големият цирк – до сто и петдесет хиляди.

Изненадващото откритие

Археолози потвърждават, че са открили охладителна система в картагенския хиподрум. Под терена за надбягвания е имало цистерна, както личи от намерената водоустойчива теракотна облицовка.

„Този вид облицовка се нарича хидравлично покритие. Превъзхожда по качества обикновената керамика и е използвана за съхраняване на вода в големи пространства”, твърди Фрерих Шьон от Тюбингенския университет.

През Античността климатът в Северна Африка е бил по-мек от сегашния, така че това е бил един от най-плодородните райони на Римската империя, но топлината, идваща от пустинята, е имала негативни ефекти. За охлаждането на състезателните коне и колесниците е било създадено специално съоръжение.

Находката е открита при средната точка на разстоянието за пробег, до спината (балюстрадата, която дели двете писти на терена) – а наоколо има останки от статуи. Покрай спината на хиподрума е имало няколко цистерни с вода. Оттам служителите по състезанията са вадели вода, за да поливат с нея и уморените коне, и нагретите колесници.

Хиподрумът в Картаген

Някои предварителни анализи потвърждават, че хиподрумът е бил дълъг 500 метра, с 80 по-малко от Големия цирк в Рим. Ширината и на двете е била еднаква: 77 метра.

Колесничарите са били звезди, досущ като пилотите на Формула 1 или футболистите днес. Това са най-добре платените професионални спортисти на Античността. Залозите при състезанията с колесници са били точно толкова популярни, колкото и днес. Игрите често са преминавали с кървави сблъсъци, вълнения и страсти – както е и досега. Една от колесниците през ІІ в. сл. Хр. печели 36 милиона сестерции, сума, напълно сравнима със сегашните астрономически печалби от организиран спорт.

Колесниците са носели различни цветове (още един паралел със съвременните отбори) и всеки цвят е представлявал някаква политическа или социална група: станали са толкова популярни, че жителите на градовете са украсявали домовете си с портрети на прочути колесничари.

Традицията е продължена и в ранната византийска империя, където константинополските отбори на Зелените и Сините наследяват много от по-старите традиции и се намесват в династичните и религиозните борби. Разпалените спортни страсти в Римската империя са били такива, че историкът Тацит описва сблъсък между жителите на Помпей и съседното градче Нуцерия (в конкретния случай заради оспорван двубой на гладиаторската арена).