В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Звукът на тишината

Площад СЛАВЕЙКОВ

13.12.2017

Hello darkness, my old friend
I’ve come to talk with you again
Because a vision softly creeping
Left its seeds while I was sleeping…*

Издателите на „Дневник“ и „Капитал“ са подложени на преследване. Срещу семейство Прокопиеви е стоварена цялата мощ на държавата. Запорирано е тяхното имущество и част от активи от издателската им дейност.

Ситуацията напомня на случая от 2012-а с други двама издатели. Огнян Донев и Любомир Павлов, собственици по онова време на вестниците „Труд“ и „24 часа“, бяха обвинени в пране на пари. Но щом продадоха медиите, проблемите им приключиха.

Прокопиеви най-вероятно също ще бъдат оставени на мира, ако сдадат „Икономедия“. Каквито и обвинения да им бъдат отправени, колкото и назад да търсят, причина за всичко са гласовете на „Дневник“ и „Капитал“, които не звучат в елейния тон в подкрепа на властта. А когато тези най-изявени солисти на дисонанса замлъкнат, останалите един по един ще бъдат приключени.

От цялата медийна палитра, създадена след 1989 г. в България, до днес оцеляха главно жълтите издания. Изключенията утихват едно по едно. Дори обществените БНТ и БНР мълчат многозначително или говорят необичайно високо по някои теми. Медиите, които предлагат качествена журналистика и предизвикват мислене, отпадат една по една – едни закупени, други оставени без пари, трети тормозени от държавата.

И нас „ни страхуват“. Хора, най-често облечени с власт, ни наричат с презрение грантаджии – пропускайки въпроса как се финансират независимите медии в България. Позволява си го дори един неслучаен депутат: Вежди Рашидов. Докато беше министър, той си беше събрал неудобни публикации в папка, която размаха на една пресконференция. Дали и председателят на Комисията по култура и медии в парламента не търси начин да заглуши онези, които не го одобряват?

Както е тръгнало – и дотам може да се стигне. Но само ако всички си мълчат.