Bookshop March 2017 2

Терорът в Европа: по-голяма заплаха ли е днес, отколкото преди?

Вероятността европеец да бъде убит при атентат е спаднала рязко през последните 40 г., твърди Би Би Си

Опечалени на погребението на жертвите след експлозия в християнски църкви в Египет на 9 април, Цветница. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 764 пъти E-mail

От средата на първото десетилетие на ХХI век джихадистките атаки са фокусирани върху уязвимостта на цивилното население в западноевропейските градове. Но дали всекидневната дейност се превръща в игра на късмета за мнозина и какви са рисковете да станете жертва? Увеличават ли се тези коефициенти, или намаляват с течение на времето? Този въпрос изследва Хенри Астиър за Би Би Си.

Терористичните нападения в Западна Европа несъмнено стават по-смъртоносни. От Втората световна война насам трите най-зловещи атаки в Европа – без да броим въздушните цели като взривеният през 1988-а самолет над Локърби и без да броим няколко още по-тежки атентата в Русия – са станали в последните 16 години. Те са:

  • Влаковите взривове в Мадрид през 2004-а (191 убити, над 2 000 ранени)
  • Парижките атаки през ноември 2015-а (130 убити, 360 ранени)
  • Нападението с камион в Ница през 2016-а (86 убити, 460 ранени)

До 2000 г. моделът беше висок брой инциденти с по-нисък брой смъртни случаи. ЕТА, баската сепаратистка групировка, която вече се отказа от въоръжената борба, а днес предава и оръжията си, е убила над 800 души в 3 300 нападения за 40 години и средно по един убит на всеки четири нападения.

Смърт от тероризъм в Западна Европа
Без самите извършители, 1979-2015

Но въпреки че броят на високо смъртоносните атаки е нараснал драматично, смъртните случаи от тероризъм са намалели също толкова драматично. През 70-те и 80-те години на миналия век средният брой жертви годишно надхвърля 150 убити. От 1990-а насам той се движи около 50, въпреки че атаките в Париж и Брюксел доведоха до пик в смъртността през 2015-а и 2016 г.

Думата „тероризъм“ няма универсално приета дефиниция. Базата данни на глобалния тероризъм използва три критерия. За да се определи един акт като „терор“ е необходимо:

  • Да има политически, социални или религиозни мотиви
  • Да има за цел да изпрати послание до по-голяма аудитория от непосредствените жертви
  • Да не попада в международно признатите за война дейности

Може да се спори дали всяка конкретна атака отговаря на тези критерии, но общата тенденция е ясна: вероятността европеец да бъде убит от терористи е спаднала рязко през последните четири десетилетия. По време на размириците в Северна Ирландия годишният риск за цивилното население е бил около един на всеки 25 000 души. Във Франция през 2015 г. – особено кървава година в тази страна – рискът е един на 400 000 души.

През 2001 г., годината на най-смъртоносното нападение в САЩ, вероятността да бъдете убити от терорист в Америка е по-малко от един на всеки 100 000 души.

Тези статистически данни, разбира се, не разказват цялата истина. Има значителни разлики между терористите днес и тези от предишните поколения. През 70-те бунтовници бяха мотивирани от идеология – обикновено радикална форма на марксизма. Те се фокусираха върху официалните цели или високопоставени фигури, въплъщаващи капитализма. Основните групи – например ЕТА, френската „Пряко действие“, германската „Баадер-Майнхоф“ или „Червените бригади“ в Италия – бяха спонсорирани от една суперсила, с която поддържаха тайни връзки – СССР. Нищо подобно не се забелязва в днешния свят, където гневни джихадистки съперници се борят за лидерство в свещена война чрез осъществяване на масови кланета.

Но по отношение на суровите числа, заплахата от тероризма, надвиснала над европейците днес, не е по-висока от тази, пред която да били изправени родителите ни.

Bookshop March 2017 1