Bookshop Wallpaper
Площад е в ремонт

„Среден пръст за всички американски либерални оплаквачи“

Новият филм на Ларс фон Триер не е допуснат в битката за „Златна палма“, но е най-обсъжданото заглавие в Кан

В „Къщата, която Джак построи“ Мат Дилън е в образа на сериен убиец, изигран с хладна жар, меки тонове и маниакални изблици. Снимка: Стопкадър

E-mail

Добър или лош, новият филм на Ларс фон Триер със сигурност обърква критиците, много от които се затрудняват да кажат дали „Къщата, която Джак построи“ е комедия (пък макар и черна), политическа сатира, екзистенциална драма, философско разсъждение за същността на изкуството или просто маниакално бълнуване на човек с увредена психика.

Филмът бе показан в Кан извън конкурсната програма за „Златна палма“ – но е най-обсъжданото заглавие на фестивала. И както вече писахме, част от зрителите са напуснали възмутени официалната премиера в понеделник, но на прожекцията за медии повечето критици са изпълнили служебните си задължения – останали са до края на филма, а някои от тях са останали и доволни.

Предлагаме ви откъси от първите публикувани отзиви за филма.

Никълъс Барбър, Би Би Си:

„Десетки зрители си тръгнаха отвратени по средата на филма от премиерата на „Къщата, която Джак построи“ в Кан и, докато аз със сигурност разбирам мотивите им, съм щастлив, че останах чак до смайващия финал. Филмът е мрачна и зловеща комедия за сериен убиец – но по-точно това е една мрачна и зловеща комедия за сериен убиец, написана и режисирана от Ларс фон Триер. Това означава, че е прекалено дълъг, раздут, на места досаден, понякога шокиращ, но несъмнено смел и стимулиращ филм, който никой, освен забележителния датски артист-провокатор-автор, не би могъл да направи“.

Джон Бисдейл, „Синевю“:

„Персона нон грата и лошото дете на европейското кино на средна възраст Ларс фон Триер се завърна в Кан с черната комедия за сериен убиец „Къщата, която Джак построи“, хлъзгава като вътрешности и коварна като обекта, който описва. Всъщност, най-точната критика идва от „Токинг Хедс“ и тяхната песен „Psycho Killer“:

„Ти говориш много, но в действителност не казваш нищо”.

Ричард Моуи, „Ай Фор Филм“:

„Каквото и да се случва в главата на Ларс фон Триер, този портрет на сериен убиец (изигран с хладна жар, меки тонове и маниакални изблици от Мат Дилън) упражнява гротескно очарование – дори и ако ви се иска да не е така.

Макар че филмът не е приятно изживяване, може би е по-приятно, отколкото да влезеш в развълнуваната психика на Фон Триер. Този  филм може би е бил много необходима терапия за него“.

Калим Афтаб, „Индипендънт“:

„Когато Ларс фон Триер стана персона нон грата след нацистката си забележка на пресконференцията за „Меланхолия“ през 2011 г., изглеждаше доста сигурно, че датският режисьор няма да се върне с филм на фестивала в Кан. И все пак той е тук – макар и да му е отредено място извън конкурсната програма (за да е ясно, че не всичко е напълно простено) – с това, което прави най-добре: психологическа драма с токсичен мачизъм“.

Том Гриърсън, „Скрийн Интернешънъл“:

Акт на разрушение ли е убийството, или произведение на изкуството? А може ли същият въпрос да бъде приложен към правенето на филми? Тези проблеми са в основата на очарователния, смущаващ, съзнателно объркан „Къщата, която Джак построи“, докато режисьорът-провокатор проследява премеждията на един сериен убиец. И ако зрителите искат да мислят, че Фон Триер проектира аспекти от себе си в своя герой, той няма да обезкуражи това мнение“.

Питър Брадшоу, „Гардиън“:

„Ларс фон Триер, кикотещият се шарлатанин-гений на световното кино, се завърна с донякъде триумфална провокация на игрището в Кан, от което бе временно изгонен… Ето го отново, показващ среден пръст на всички американски либерални оплаквачи, с филм, ангажирал Ума Търман – да, отмъстителката срещу мъжете – като много, много глупава жертва на сериен убиец, филм, който същевременно се подиграва със сексуалната политика на оплакване и хвърля светлина върху затягането на американските закони за притежание на оръжие“.

Дейвид Руни, „Холивуд Рипортър“:

„Пир на смъртта, който изглежда и като автоеротичен масаж на егото, с тази кървава баня Ларс фон Триер се подиграва на противоречивото си изгонване от Кан преди 7 години.

Никога досега Ларс фон Триер не е носил значката на лошото момче-провокатор с по-голяма гордост, отколкото в „Къщата, която Джак построи“, въпреки че не винаги е ясно дали филмът е съзнателна комедия, или се взима на сериозно“.


Aqua Reotier