Клуб „Перото“ награден с Иван Теофилов

Преди 5 години поетът Иван Теофилов отказа да приеме от президента Георги Първанов орден „Стара планина“ II степен, в петък вечер обаче прие Годишната награда за цялостен принос на Литературен клуб „Перото“.

Мотивът за отказа му през 2011-а бе, че държи на своята маргиналност спрямо властта, убеден, че „съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за твореца.

„По-важно за мен е онова, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни“, каза тогава поетът.

Приемайки днес отличието на „Перото“, самият Иван Теофилов бе всъщност голямата награда за създателите на това ново пространство на духа в НДК.

Поетът Иван Теофилов и директорът на НДК Мирослав Боршош

Мнозина авторитети, все хора на изящното слово определиха на церемонията какво е за тях Иван Теофилов. Моментът бе изключително тържествен, литературният клуб – пълен и притихнал, преди да избухне в аплодисменти, но Теофилов, получавайки наградата, не бе многословен, отбелязвайки единствено, че през годините не знаел как да върви по своя път, нямало кой да му покаже – освен самата поезия.

С „Перото“ бяха отличени още неколцина личности, създали върхове в литературата през изминалата година. Призът за проза отиде у Деян Енев – за книгите „Мария” и „Гризли” (изд. „Рива”). Писателят сподели, че наградата му дава кураж по пътя, по който върви. Статуетката за поезия бе присъдена на Георги Господинов за стихосбирката „Там, където не сме“ (изд. „Жанет 45“), а той прие наградата с шегата, че е тук, но всъщност го няма.

Деян Енев прие нагрдата като знак за кураж.

Георги Господинов бе и не бе в „Перото“.

За дебют бе отличен Георги Бърдаров за книгата „Аз още броя дните“ (изд. „Сиела“), спечелила правото да бъде отпечатана след риалити шоуто на БНТ „Ръкописът“. Наградата му бе връчена от Севда Шишванова, представител на ръководството на медията, излъчила шоуто, а Бърдаров отбеляза, че това е първата му награда за над 20 години писане.

За превод бе отличена Ксения Банович – за преводите й на хърватски език на „18 % сиво” на Захари Карабашлиев, „Алкивиад Велики” и „Случаят Джем” на Вера Мутафчиева. А за детска литература – Сотир Гелев (автор) и Пенко Гелев (илюстратор) за „Илийчо, Август и седемте джуджета” (изд. „Ентусиаст”).

Ксения Банович с отличието за превод

Братя Гелеви и издателката им Виктория Бисерова от „Ентусиаст“