Изгубихме и Умберто Еко

Светът изгуби Умберто Еко, италианският писател и философ почина на 84 г. Смъртта, отнесла десетки личности от глобалната арт сцена от началото на 2016-а, продължава своя мрачен танц. Авторът на „Името на розата“ си е отишъл в петък късно вечерта на 19 февруари в дома си, съобщават от семейството му.

Приживе Еко казваше: „Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни“, а всеки разказва вече разказани истории. Последно италианецът ни разказа една история за журналистиката, която много напомня на нашата – в романа „Нулев брой“.

Вижте още: ПИСАТЕЛСКИТЕ СЪВЕТИ НА УМБЕРТО ЕКО

„Проблемът не е да питаш от какво се нуждаят, а да ги променяш…, да създаваш този читател, който искаш за всяка история“, обяснява Умберто Еко в последното си интервю за „Гардиън“.

Книгите, с които Еко е прочут, са „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“, „Пражкото гробище“, както и с есеистичните сборници „Пет морални есета“, „За литертурата“, „Изповедите на младия романист“, а научните му трудове не бяха за обикновения читател – „Трактат по обща семиотика“, „Семиотика и философия на езика“…

Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 г. в Александрия, Италия. Първоначално той решава да учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията. През 1954 г. защитава докторат върху Тома Аквински. Работи до 1959 г. като редактор на културните програми на италианската телевизия RAI.

Вижте още: УМБЕРТО ЕКО: НЕ МОГА ДА ЧАКАМ ЕДИН СЛОН ДВА ДНИ

Академичната му кариера започва с лекции в Торинския университет, по-късно в Миланския университет. 1956-а публикува първата си книга – Il Problema Estetico di San Tommaso – разширение на докторската му дисертация. През 1969 г. става преподавател по визуални комуникации във Флоренция. От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Болонския университет, а от 1975-а получава професорска степен и ръководи Международния център за семиотични и когнитивни изследвания. Чете лекции в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и други, доктор хонорис кауза на 23 университета, сред които е и Софийският университет.

Умберто Еко посети България през 1990 г. и в края на 2004 г., когато бе патрон на международната конференция „Знаци, репрезентации, интерпретации – европейската културна идентичност”.

Вижте още: БГ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ БОЙКОТИРАТ УМБЕРТО ЕКО