VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Как и защо се роди социалистическият реализъм

За негов автор е определян болшевикът журналист и литературовед Иван Михайлович Гронский, пратен в ГУЛАГ

Текат последните дни на паметника „1300 години България“, но дебатът около него не затихва. Снимка: Емил Георгиев - Как и защо се роди социалистическият реализъм

Текат последните дни на паметника „1300 години България“, но дебатът около него не затихва. Снимка: Емил Георгиев

Демонтажът на паметника „1300 години България“ вече е на финалната си права. Фината работа със свалянето на скулптурите приключи, остава само премахването на бетонната конструкция. А вместо да затихнат, споровете около него стават все по-яростни. Темата непрекъснато се мести между естетическите качества на паметника и политическата му оценка. Защитниците му подкрепят неговата аполитичност. В тази връзка публикуваме текст, който изяснява отношението към паметниците и тяхната роля по време на социализма, определени съвсем ясно още по времето на Сталин.

Напомняме, че паметникът „1300 години България” е построен през 1981 г. по инициатива на Людмила Живкова, като символ на „героичното минало на българския народ, неговото социалистическо настояще и комунистическо бъдеще”. Пред паметника с масивни бронзови цифри са изписани годините 681, 1944, 1981. На откриването му Тодор Живков казва:

„Нека този паметник бъде ярък символ на нашия устрем напред за изграждането на нашето мило, социалистическо отечество!“

Социалистическият реализъм – заръка на Ленин и Сталин
Асен ГЕНОВ

Америка за България

В далечната 1925 г., само няколко години след комунистическия преврат, в Русия се формира РАПП – Руска асоциация на пролетарските писатели. На 18 юни същата година Централният комитет на Всесъюзната комунистическа болшевишка партия приема резолюция, с която се определя политическия курс в литературата. Целта на това решение на ЦК е да повлияе на различните „групировки” в писателските среди, установявайки хегемонията на пролетарските писатели. „Визията” на болшевиките включва разбирането, че „ръководството в областта на литературата принадлежи на работническата класа в цялост, с всичките му материални и идеологически ресурси”. Постановлението, озаглавено „За политиката на партията в областта на художествената литература”, има за цел да помогне на пролетарските писатели „да си заработят историческото право на хегемония”.

ЦК на ВКП(б) счита – даже посочва това в резолюцията си, че „би било съвършено неправилно да се пренебрегне основния факт в нашия обществен живот, а именно фактът на завоюването на властта от работническата класа и наличието на пролетарска диктатура в страната”.

Стратегията е ясна: преди завземането на властта пролетарската партия разпалва класова борба и води линия за взривяване на цялото общество, гласи решението на ЦК на компартията. След това, в периода на самата пролетарска диктатура, пред партията на пролетариата стои въпросът как да се разбере със селяните и бавно да ги привлече на своя страна. Комунистическите лидери допускат и възможността за „известно сътрудничество с буржоазията”, докато не я изместят постепенно.

В крайна сметка целта на ЦК на ВКП(б) през 1925 година е „идеологически да отвоюва от буржоазията техническата и всяка друга интелигенция и да я постави в служба на революцията”.

Така или иначе РАПП изживява времето си и се стига до разпускането ѝ. През 1932 г. Политбюро на ЦК на ВКП(б) приема Постановление (с дата 23 април), озаглавено „За преустройство на литературно-художествените организации”. В него се констатира, че „през последните години на социалистическото строителство е достигнат значителен – както количествен, така и качествен ръст в литературата и изкуството”. Само преди няколко години, приема Политбюро, „в литературата имахме значително влияние на чужди елементи, а кадрите на пролетарската литература бяха все още слаби”…

В решението се констатира, че съществуващите творчески организации са „отеснели и пречат на сериозния размах на художественото творчество”. Възниква „опасност те да се превърнат в средство за култивиране на самоизолация”, граничещо със сектантство. Политбюро е притеснено от факта, че „значителни групи от писатели и художници могат да бъдат откъснати от политическите задачи на съвременността” и разпорежда „ликвидиране на Асоциацията на пролетарските писатели”. По отношение на другите творчески съюзи – музикантски, композиторски, архитектски и др. се предприемат „аналогични промени”.

Преминава се към подготовка на Първия всесъюзен конгрес на писателите в СССР. Организацията се проваля през 1933-а и пролетта на 34-а година. През юни едноличен организатор и ръководител на подготовката на Конгреса става Андрей Жданов.

До есента на 1934 г. творците в СССР са се „вдъхновявали” от идеите на „пролетарския реализъм”. Новите обстоятелства и политическа линия, начертана в решението на Политбюро на ЦК на ВКП(б) през 1932 година, пораждат необходимост от актуализация на термините. Под ръководството на Сталин се предприема „курс към консолидация на здравите сили в интелектуалните среди”, пише историкът Леонид Максименков.

Малко по-рано, през 1932 г., се ражда терминът „социалистически реализъм”. За негов автор е определян болшевикът журналист и литературовед Иван Михайлович Гронский (1894-1985). Той е работил в изданията „Известия”, „Красная нива” и „Новый мир”. Прекарва 15 години от живота си в ГУЛАГ, след което е реабилитиран в партията, но никога повече не му е позволено да се завърне към творческа дейност.

Концепцията за „социалистическия реализъм” е изцяло готова до провеждането на Първия конгрес на писателите в Съветския съюз (17 август – 1 септември 1934 г.), а определението на термина е включено в Устава на съюза на писателите на СССР и гласи следното:

„Социалистическият реализъм изисква от писателите правдиво, исторически коректно изобразяване на действителността в нейното революционно развитие. Правдивостта и историческата коректност трябва да са съчетани със задачата за идейната преработка и възпитание на трудещите се в духа на социализма”.

Основите на концепцията за „социалистическия реализъм” са положени още от Владимир Ленин през 1905 г. в неговата статия „Партийната организация и партийната литература”. В нея пролетарският вожд казва:

„Не може да се живее в общество и да сме свободни от обществото. Свободата на буржоазния писател, художник или актриса е единствено маскировка (или лицемерна маскировка) на зависимостта от торбата с парите, от подкупа, от съдържанието. Ние, социалистите, разобличаваме това лицемерие…”.

Само няколко месеца след решението на Компартията да разпусне РАПП, най-общо казано заради неуспеха в налагането на социалистическите идеи и заради разправиите между многото групировки сред писателите, Сталин провежда среща с писатели-комунисти в квартирата на Максим Горки. Тя се състои на 20 октомври 1932 г.

Вождът на народите се кара на събралите се писатели и ги предупреждава, че както те са критикували („умеехте да биете другите – сега потърпете сами”, казва им Сталин), сега самите те трябва да понесат критика. Йосиф Висарионович посочва като съществен проблем факта, че „морето на безпартийните писатели расте и се множи. Тях никой не ги ръководи…”.

Сталин посочва задачите на литературния фронт:

„Длъжни сте да създадете единна, сплотена комунистическа фракция, която пред лицето на океана от безпартийни писатели да излезе като единен, сплотен фронт, единен здрав колектив и, заедно с тях, да насочва литературата към тези цели, които си поставя Партията. А целта пред всички нас е една: строителството на социализма…”.

Информирайки ги за организационния комитет за подготовка Първия конгрес на писателите в СССР, Сталин е категоричен:

„Революционният социалистически реализъм за нашата епоха трябва да бъде главно основно течение в литературата…”.

Заповедите на Сталин са продължение и са изцяло в синхрон с идеите на Ленин за пролетарската литература и изкуство:

„Това ще бъде свободна литература, защото тя ще служи не на преситената героиня на скучаещите и страдащи от затлъстяване “горни десетина хиляди”, а на милионите и десетките милиони трудещи се, които съставляват цвета на страната, нейната сила, нейното бъдеще. Това ще бъде свободна литература, оплождаща последното слово на революционната мисъл на човечеството с опита и живата работа на социалистическия пролетариат, създавайки постоянно взаимодействие между опита на миналото (научният социализъм, завършващ развитието на социализма от неговите примитивни, утопични форми) и опита на настоящето (истинската борба на другарите работници).

На работа, другари!..”

„Новая Жизнь“ №12, 13 ноември 1905 г.
Из „Съчинения на В.И. Ленин“, 5 изд., том 12

Цикълът изглежда завършен, а инструкциите на Ленин са претворени в дела, както гласи комунистическият лозунг. Според тези инструкции, изкуствата, в частност, литературата, трябва да се „слеят с движението на истински водещата и докрай революционна класа…”.

И ако все още не разбирате кое е основното качество на социалистическия реализъм, отговорът се крие в популярната шега:

Соцреализмът е възхвала на началството в достъпна за него форма.


Източник: блог на Асен Генов

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg