Милен Русков по следите на изгубеното време

Книжарницата в подлеза на СУ „Св. Климент Охридски“ отесня от почитателите и приятелите на Милен Русков, дошли да поздравят писателя след завръщането му от Брюксел. Миналият месец той получи Голямата награда за литература за 2014 г. на Европейския съюз.

На среща с автора на „Възвишение“ се явиха както известни интелектуалци, така и най-обикновени влюбени в книгите на Русков. Колегата му Алек Попов, режисьорът Виктор Божинов, критикът Митко Новков, преводачката Анжела Родел, литературоведката Миглена Николчина застанаха рамо до рамо с редовите фенове, за да чуят Русков.

„Възвишение“ е роман, който започва с един глас – гласът на Възрожденска България. Затова искам да чуя гласа на Милен Русков, който да ни прочете свои откъси по избор”, каза писателят Захари Карабашлиев, който водеше събитието.

„Книгите ми винаги започват с един глас, колкото и да са различни помежду си”, уточни по-късно Русков и разкри, че съществуват два основни момента, които се повтарят във всичките му произведения – героите-авантюристи и иронията.

Писателят Захари Карабашлиев (вляво) бе водещ на срещата с Милен Русков.

Милен Русков бе подбрал девет откъса, но успя да стигна само до петия…, защото русокоса фенка неочаквано изяви желание да каже нещо – да прочете с невероятно чувство част от „Възвишение“ под бурните аплодисменти на публиката. След това изрецетира свое стихотворение, посветено на Русков, в което се преплитаха известни фрази от книгите му. Накрая му го подари заедно с малка икона за късмет.

„Винаги пиша първо началото и края на романите си, иначе се изгубвам”, обясни Милен Русков и призна, че има десетки тетрадки с недовършени книги, защото не знаел края предварително и съответно като стигнел донякъде, нямал идея как да продължи.

На въпрос кои са писателите, оказали влияние над него, той отвърна, че са много и някои от тях дори му повлияли твърде лошо.

„Хемингуей например, дълго време ми беше любим, а той може да повлияе зле, тъй като стилът му е остарял“, обясни Русков. Засега най-близки чувствал Кърт Вонегът, Джонатан Суифт и Мигел де Сервантес, а от българските – Алеко Константинов и Захари Стоянов.

„Въпреки това книгата, която винаги чета с удоволствие, където и когато и да отворя, е „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст. Това е най-невероятната книга”, каза той. В момента Русков е тъкмо по „по следите на изгубеното време“, тъй като действието в новия му роман се развива през 20-те години на миналия век.

Един от въпросите, които най-много вълнуваха публиката, бе как е възможно роман като „Възвишение“, който работи така задълбочено с езика, да бъде преведен на английски. Русков обясни, че преводачът му Кристофър Бъкстон е използвал диалекта на графството Съфолк, който звучал „по същия начин смешно спрямо съвременния книжовен английски език”.