Изпращането на Светлин Русев (снимки)

Вукадинов, Чапкънов, Емил Стойчев и политици се сбогуваха с художника

Две опашки се проточиха пред Националната галерия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Изпращането на Светлин Русев (снимки)

Две опашки се проточиха пред Националната галерия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено“, написа художникът Теодор Ушев в един „хладнокръвен“ текст след смъртта на Светлин Русев. Каквото и да е сторил Русев на Вукадинов, той изглежда му е простил, след като се нареди сред стотиците опечалени на поклонението на Русев в Националната галерия „Квадрат 500“. 

Две опашки се проточиха в сряда по обяд пред Квадрата. Сред дошлите да се сбогуват с художника бяха мнозина прославени имена от изобразителното изкуство – някои от тях близки приятели на покойника, други – в сложни отношения с него, останалите – политици, творци и просто почитатели.

Тялото на Светлин Русев бе положено във фоайето пред екран със словото му за подготвяната до последния му ден изложба. До ковчега на живописеца бе поставена негова работа с Исус. Близките на художника бяха разделени в двата края на помещението – в единия стояха дъщерите му и останалите роднини, в другия се бе наредила разнородна компания, съчетавала интересите на художника в политиката и страстта му към колекционерството, начело с бившия министър на културата Георги Йорданов, председателят на Съюза на колекционерите Валери Стефанов, колекционерът Ангел Симеонов, политикът Румен Петков…

Прощалното слово бе от проф. Десислава Минчева, една от първите студентки на Светлин Русев.

Америка за България

„Светлин Русев беше боец – упорит и последователен – каза Минчева. – Не приемаше поражение, вярваше в каузите си фанатично, не се страхуваше от последиците на крайните си решения и действия. Беше обсебен от изкуството и мисията да му служиш. Прокарваше културни политики, беше активен общественик, вярваше в социалната справедливост, създаде модели, които трудно биха могли да бъдат надградени. Беше човек-мярка, човек-институция. По някакъв начин държеше културния ни свят в равновесие.“

Всичко това бе отразено и в стотиците букети пред портрета му във фоайето, които периодично бяха премахвани, за да не го закриват и в десетките венци, подредени в другия край на залата – от Министерството на културата, от Националната галерия, от Софийска градска, от Нов български университет, от БНР, от БСП, от министър Лиляна Павлова, от омбудсмана Мая Манолова, от Фондация „Ванга“, от „колегите от Фондация „Тракия“… а най-големият бе от колекционера Васил Божков.

Кадри от поклонението:

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ангел Симеонов, Георги Йорданов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Картина на Светлин Русев с Исус бе поставена вдясно от ковчега му. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Емил Стойчев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Венци от Нов български университет, от БСП… Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Венецът на Васил Божков. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Валентин Старчев, Павел Койчев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вежди Рашидов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Слава Иванова, Папа Жан. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Велислава Дърева, Георги Първанов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Георги Чапкънов (вдясно). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Иван Вукадинов (вляво). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Николай Майсторов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Емил Табаков, Борис Данаилов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бойко Ламбовски, Христо Стоянов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Bookshop 300×250 2
Bookshop 728×90