5 звезди за „Нощни животни“, водка от чисто зло

„Ето какво става, когато слабакът реши да играе грубо…“
Джейк Джиленхал в „Нощни животни“

Двойна доза ужас и набоковско отчаяние има в тази жестоко увлекателна и поглъщаща мета трилър-мистерия на режисьора Том Форд, адаптирана от него по романа „Тони и Сюзан“ на Остин Райт от 1993 г. Това е филм с двойно усукан разказ – история за друга измислена история, която тече покрай нея – и се иска голямо умение, за да се запази еднакъв интерес и към двете, нещо, което според мен „Жената на френския лейтенант“ никога не успява да постигне докрай. Клайв Джеймс веднъж написа, че разговор за „нивата на реалността“ никога не може да установи дали всяко от тези нива е наистина реално. В това вероятно има истина, но в „Нощни животни“ тези нива са много силни и имат интригуващо заразна и мощна взаимовръзка.

Том Форд със сигурност е станал по-добър в играта, отколкото беше в леко изнурената драма „Самотен мъж“ от 2009 г. Има нещо по-несдържано и дори шумно около този филм, който съчетава мелодрама с един вид дразнеща изтънченост.

Ейми Адамс в „Нощни животни“

Мястото на действието е Лос Анджелис, където Сюзан (Ейми Адамс) е успешна собственичка на галерия, специализирана в провокативно и шокиращо концептуално изкуство. Ако имам някакъв спор с филма (спор, който оставям настрана заради огромното удоволствие, което ми даде), той е заради твърде пародийното и гротескно представяне на този свят, особено в странната сцена след началните надписи.

Сюзън е успешна, но личното ѝ богатство идва главно от бизнеса на нейния лъскав съпруг, Уокър (Арми Хамър), с когото тя е дълбоко нещастна. Докато смаяна, изневиделица не получава ръкописа на непубликуван роман, написан от първия ѝ съпруг Тони (Джейк Джиленхал). Той е добро, чувствително момче от родния ѝ град в Тексас, с мечта да стане писател, чието сърце тя е разбила два пъти: когато го изоставя заради Уокър, и като му заявява, че никога не може да бъде писател, защото е несигурен и слаб. Това е също друг ужасен проблем в тяхното минало.

Докато Уокър е извън града за уикенда, Сюзан започва да чете и Форд драматизира ръкописа пред очите ни. Сблъсъкът между супербляскавия Ел Ей и описаното не би могъл да бъде по-шокиращ. Защото това не е някаква литературна конфекция, а брутален тексаски престъпен трилър за един женен мъж – Сюзан си представя Тони, в ролята Джейк Джиленхал. Той завежда жена си Лора (Айла Фишър) и дъщеря им Хелън (Ели Бамбър) на екскурзия в пустинна местност, където група местни брутални типове, водени от Рей (Арън Тейлър-Джонсън), започват да ги тероризират. Ужасяващата ситуация води до конфронтация с класически, лаконичен, носещ шапка модел „Стетсън“ тексаски шериф, изигран страхотно от Майкъл Шанън.

Сюзън е ужасена – и ние чувстваме нейния личен, не-литературен ужас. Откъде идва всичко това? Напомня за „Убиецът в мен“ на Джим Томпсън, с по нещо от „Забавни игри“ на Михаел Ханеке и спилбърговия „Дуел“. Има и нещо от откриващия монолог за Тексас в „Проста кръв“ на братя Коен: „… тук … вие сте сами“.

Разбира се, темата за отмъщението се появява и започва да се развива неудържимо. Книгата е озаглавена „Нощни животни“, каквито са тези престъпници-психопати, но тук има също и перверзна нотка или предателство, защото един от прякорите, който Тони е дал на Сюзан, докато са били заедно, е Нервната сова. Ето какво се случва, когато слабакът реши да играе грубо. Книгата във филма описва отмъщение и самата тя е отмъщение – бомба, заредена с ярост и злоба, хвърлена в перфектния малък живот на Сюзан.

Но има и повече от това. Става дума за отвъщението на миналото върху настоящето и на настоящето – в миналото. По-възрастният си отмъщава за обидите и униженията, бори се срещу младостта, ставайки богат и успешен. По-младият, стигнал до злонамерената воля от миналото, се подиграва на тази победа със спомена за идеализма от миналото, красотата на младостта, изгубените надежди и отвратителната неотменност на това с годините да станеш същия като тези възрастни, които някога си презирал.

Като казах: някои от сцените в света на изкуството на Лос Анджелис са малко прекалени. Но това е страховит всепоглъщащ трилър, действащ като водка от чисто зло.