Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нова карикатура груп

Чавдар Николов на митинга в негова подкрепа в градинката пред „Кристал“. Снимки: Веселин Боришев, Клуб Z - Нова карикатура груп

Чавдар Николов на митинга в негова подкрепа в градинката пред „Кристал“. Снимки: Веселин Боришев, Клуб Z

Карикатури и рисунки си поделиха телевизионния ефир през изминаващите дни. Тъкмо си вървеше наддаването за това какво да е логото на туризма в България, спореха си старите събирачи на пари от този рисувателен бизнес отпреди 3 години и новите търговци на имидж. Анкети из медиите питаха трябва ли да дадем 1,4 млн. лв. за едното там засукано лого… и изведнъж едно произведение срина дневния ред на новините.

В сутрешния блок на „Нова телевизия“ излъчват „видеокарикатурите“ на Чавдар Николов. След излъчването на карикатура по сюжета със свинските опашки и обяснението на премиера Борисов за смисъла на тези „опашки“, създаденото от Чавдар Николов в миг изчезва от видеоплатформата. Всичко е свалено. Дотук са фактите, почват обясненията. Първо от групата на Нова тв обясняват, че договорът на Чавдар Николов е изтекъл, той не е популярен, не е посещаван и те разчистват място. Обяснение-пушка. Да се самогръмнеш с него. То така и стана. Ама как само гръмна!

Първо гръмна обяснението на самия сайт. Ако погледнете видеоклипове на Нова тв, то би трябвало рекламите на „София ден и нощ“ веднага да ги свалят от платформата, защото тези отпреди една година никак не могат да наброят дори и 500 посещения.

Втори гръмна разяреният окарикатурен – премиерът Бойко Борисов. И каза властно, че позволява да го окарикатуряват, макар че той рисува по-добре. И рече на журналистите:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Вие спекулирате със „свински опашки“, защото това са едни найлонови въженца, а публиката остава с впечатление, че са „свински опашки“, защото са мюсюлмани, и вкарвате един подтекст, който не е така.“

Накрая последва обяснение от главния изпълнителен директор на „Нова броудкастинг груп“ Дидие Щосел. Ще го цитирам, тъй като това изречение трудно се възпроизвежда:

„Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира.“

Свалянето на карикатурите на Чавдар Николов от една от българските видеоплатформи показа унищожената ни култура на извинението. И в двата случая – на викащ държавник и на мрънкащ частник – вживелите се в тези роли смятат, че другите са виновни, защото не ги разбират правилно. Че те, другите – зрители или граждани – невярно интерпретират. Не изрече извинение, а оправдание с много „ако“ Дидие Щосел. Чавдар Николов не е съществувал в съзнанието му като автор. Съществувал е като аватар, като една от поредните картинки в неговия визуален свят. И изведнъж Чавдар Николов взе, че оживя пред него, написа във Фейсбук профила си как са свалени карикатурите му, интернет сайтове подхванаха думите му (а не произведенията му) и дори разтресоха леко заблатеното „медийно пространство“. А дали някой щеше да забележи, ако Николов нямаше Фейсбук профил?

И това е другият въпрос, който възникна след свалянето на всички (това е особеното – на всички), а не само на конкретната карикатура от платформата на „Нова броудкастинг груп“ – как другите телевизии отразиха случилото се.

Как ли? Отидоха при Христо Комарницки.

Най-напред за неговото мнение се сетиха от BIT. Части от думите му се разпиляха в различни интернет сайтове. Последва протест „Стига вече свинщини“. В новините на БНТ не отразиха мнението на протестиращите. Навярно защото нямаше свикан контрапротест, а така оня, криворазбраният „плурализъм“, накуцва. Всъщност, медийните собственици имат право да махат чрез един не продължен договор всеки свой служител. Само дето медията не е предприятие, не е само фирма, а и още нещо – платформа с обществена значимост. Светослав Иванов в „120 минути“ по bTV отиде при… Христо Комарницки, разбира се. И го представи така, както в десетки други интервюта е представян – като художника, който рядко дава интервюта. Всъщност, Комарницки говори ясно, когато има какво да каже и кого да защити. Но кой да ти гледа какво е казал по другите медии.

Случаят с карикатурите на Чавдар Николов показа още нещо – колко нищожни могат да бъдат грандоманските претенции на телевизията и интернет и колко нужни са печатните издания. Ония, в които ще останат карикатурите на Комарницки и Николов.

Но освен културата на извинението, се е затулила в годините и културата на разговора между автор и медия, която предпазва медиен собственик от извинения, защото се пита предварително дали е прав в действията си и дали са ясни мотивите му за другите, онези, заради които съществува медията – зрители, общество.


 

Източник: в. „Култура“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах